Иван Анастасов

Рали пилотът Иван Анастасов е от Хасково. Професионален състезател е от миналата година. Първото му такова участие е на писта Стара Загора. Състезава се за ретро рейсинг Казанлък в клуба на Стефан Драганов. Треньор на 29-годишния пилот от Хасково е шампионът на България Юлиян Серафимов.

Иван Анастасов, рали пилот

Интервю на Христина Котларска

- Какво мисли вашата майка за увлечението ви по рали пилотажа?

- Тя също е била пилот. Карала е жигула. Баща ми й е бил навигатор и механик. Не ми разрешаваха. Но от пет годинки съм с тях по състезания. Да бъда рали пилот ми беше детска мечта.

Когато бях малък, през 1987-1988 година на рали "Златни пясъци - Албена" участваше Фабрицио Табатон, той караше "Ланча Делта Интеграле", тогава си пожелах такъв автомобил и с течение на времето си го взех. Тогава с родителите ми бяхме сред публиката. Казаха ми: "Пикльо, къде тръгваш? Ти никога няма да станеш състезател!"

- Да не сте заченат на някое състезание?

- Да. Майка ми каза. В колата е станало.

- Какво се случи на писта Хасково?

- Гръмна двигателят на колата ми. Всеки ми вика: "Баш в Хасково ли се счупи, нищо не направи."

Майка все ми казва да се откажа. Когато тръгна на състезание, трепери. Все звъни по телефона.

На състезанието в Хасково е била на обратния завой до бензиностанция Шел. Аз спрях на "Раковска". Каза, че като не ме е видяла, всичко й се обърнало.

Но аз съм и казал да не се притеснява - няма да се откажа.

- Какво си казвате преди старта?

- Минава ми всичко през ума и се моля да остана жив. Този спорт е много рисков. Но крастата е по- голяма.

- Разкажете за някоя паметна случка по време на състезание.

- Преди рали "Хеброс" се бях обърнал с една тренировъчна кола. Беше през 1996 година, още не бях влязъл в професионалния спорт. Карам със 180 км./ч, влизам в завой, когато се скъса рейката на кормилото и се обърнах. Полетях от скалите. Направих 14 кълбета. Долу беше нива, имаше хора и те ми казаха колко пъти съм се превъртял с колата до долу.

- След този случай не ви ли се искаше да се откажете?

- Не. Ако се откажа, ставам половин човек.

- Не ви ли е страх?

- Не. Е, има някакъв... Страх ме е да не ударя човек от публиката. Не толкова дали аз ще се обърна или ударя. Публиката няма спирачки. Когато я пуснат, не могат да я спрат. Ти караш със 180 км./ч , а те излизат на пътя. Имах такъв случай на рали "Българка" тази година. Изскочи един човек с камера. Върнах газта и загубих време. Много се уплаших.

- Този спорт гълта много пари. Как се справяте?

- Много трудно. Почти всичко правя с мои пари. Около 25 000 лева ми коства всичко дотук. Карам "Хонда", плащам на механици. Този спорт не носи пари, това е една голяма дупка, която гълта непрекъснато и никога няма да се напълни.

- Ще има ли клуб в Хасково?

- Всичко е въпрос на пари. Ако има пари, всичко може да се направи. Трябва ни писта и сервиз да поправяме автомобилите. Ще обърна спорта в Хасково. Трудно ще ми е, но с течение на времето ще стане. Само спонсори да има.

Има момчета, които искат да ги тренирам, имат много потенциал. Тренирам едно момче на 17 години от Хасково. Отсега го подготвяме, като вземе книжка и направо влиза в спорта.

- Кое е това момче?

- Рано е да му споменавам името. Има време. Баща му помага финансово, иначе няма начин.

- Казахте, че чакате нова кола?

- Могат да ни вземат "Мицубиши ево 9", малко е ударена. Тя е с много по-голяма кубатура и дава възможност да се състезаваш с големите асове. Трудно можеш да си позволиш подобна кола. Нова струва 80 000 лева. Ще търсим пари.

- Колата или жената?

- Колата. Цял живот съм с колата. И жените не ги изтървам. Но колата ти е вярна и не мрънка.

- Имахте ли фенове на писта Хасково?

- Дадох 50 автографа.