НСИ публикува последните данни от преброяването на населението през 2021 г. свързани с Етнокултурните характеристики на населението в Смолянска област. Данните сочат, че в област Смолян българската етническа група обхваща 86 818, или 90.9% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.4 процентни пункта. Към турската етническа група са се самоопределили 3 049, или 3.2% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.7 процентни пункта в сравнение с 2011 година.Към ромския етнос са се самоопределили 483, или 0.5% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група се запазва същия като в 2011 година.Към други етнически групи са се самоопределили 3 589 души, или 3.8%.Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 236 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 373, или 1.4% от отговорилите лица.
Според данните мюсюлманите преобладават в Смолянско и са със 70% повече от християните, 18 552 не са пожелали да отговорят на този въпрос при преброяването, а 8044 не са могли да се самоопределят, сочат статистическите резултати.
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в общините Чепеларе (64.6%), Смолян (43.5%) и Девин (19.9%), а най-нисък – в общините Доспат (0.5%), Мадан (4.6%) и Рудозем (5.7%).
С най-висок дял на лица, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са общините Доспат (88.0%), Рудозем (84.3%), Мадан (78.7%) и Борино (69.2%). Най-нисък е този дял в общините Чепеларе (12.5%), Неделино (20.8%), Златоград (22.1%) и Смолян (23.5%) от отговорилите на въпроса.
Общо населението на областта към 7-ми септември 2021-ва година е 96 284 души. С мюсюлманско вероизповедание в анкетната карта са се записали 39 217 човека (или 41,1%), а с християнско – 23 079, или 24,2%. Че нямат вероизповедание са отбелязали 6519 човека (6,8%) , 805 са прескочили този отговор въобще, 8044 (8,4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 18 552 (19.4%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
Териториално разпределение по етническо самоопределение
Към 7 септември 2021 г. в градовете на област Смолян живеят 60.3% от българския, 11.2% от турския и 59.6% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която продължава да живее в села.
Българската етническа общност преобладава във всички общини на областта с изключение на община Борино, където тя формира 35.3% от населението на общината. В община Девин към турската етническа група са се самоопределили 10.5%
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта, с изключение на Златоград и Рудозем. Най-голям е делът на ромския етнос в община Смолян – 1.2%, следвана от Баните – 0.8%, Борино – 0.4% и Доспат – 0.3%.
Образование и етнос
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 69.4% са с високо образование (19.8% с висше и 49.6% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 49.9% (9.6% с висше и 40.3% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 6.5%, като няма такива с висше образование.
Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. в област Смолян 20.6% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 1.6% и 0.7% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Икономическа активност и етнос
Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година.
Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта при българската етническа група, при която 90.0% от икономически активните са заети, а най-нисък е този показател при ромската етническа група – 66.4%.
Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. 33.8% от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки шести икономически активен на възраст 15 – 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група -10.0% от икономически активните лица.
Майчин език
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак.
Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 90 526 души, или 94.8% от населението, турският – за 3 373 души, или за 3.5%, и ромският – за 443 души, или за 0.5% от отговорилите на въпроса.
Друг майчин език са посочили 321 души, или 0.3%.
Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 85 (0.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 731, или 0.8% от отговорилите лица.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в общините Чепеларе (64.6%), Смолян (43.5%) и Девин (19.9%), а най-нисък – в общините Доспат (0.5%), Мадан (4.6%) и Рудозем (5.7%).
С най-висок дял на лица, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са общините Доспат (88.0%), Рудозем (84.3%), Мадан (78.7%) и Борино (69.2%). Най-нисък е този дял в общините Чепеларе (12.5%), Неделино (20.8%), Златоград (22.1%) и Смолян (23.5%) от отговорилите на въпроса.
Религиозност
Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед.
Към 7 септември 2021 г. в област Смолян 57 639, или 60.4% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 13.7% са отбелязали „не“, 9.7% „не мога да определя“, а 16.2% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 54.3% са жени, а 45.7% са мъже.
