Икономистите Евгений Кънев, Михаил Кръстев и финансистът Левон Хампарцумян дискутираха по NOVA защо България отново не влезе в Шенген.
„Ние се присъединяваме към Шенген, а не те към нас. Като влизаш в една къща, спазваш правилата такива, каквито са. България е 0,4% от стопанския оборот в ЕС. Не сме някаква страшна икономическа заплаха. Транспортната инфраструктура заради войната в Украйна и заради подредбата на света след войната ще трябва да се преработи. Основната причина е амбивалентното поведение на България. Едни искат да не влизаме в еврото, други искат да излизаме от НАТО”, коментира Хампарцумян.
„Изпълнили сме не само техническите критерии за присъединяване към Шенген, а и критериите за правова държава поне според мониторинга, който беше в ЕС. Той беше свален, дори този преди Румъния. Тогава Холандия гласува, че в България правовата държава функционира достатъчно добре, за да бъде свален. Тук им замесени икономически мотиви. Ако Румъния и България влязат в Шенген транспортните коридори ще се диверсифицират”, каза Кръстев.
По думите му е наивно да мислим, че има държави, които са толкова заинтересувани за вътрешната ситуация у нас.
„Снощи си направих труда да видя кога всъщност за първи път Холандия е казала „не”. Стигнах до 2011 г. Върховенството на правото е разликата между Съветския съюз и ЕС, разликата между богата и бедна държава. Единствената държава, която няма влезли ефективни присъди за личности по върховете на властта, е България. Не може 2022 г. ЕП да казва, че имаме проблем с правовата държава и да твърди, че 2019 г. Холандия е махнала механизма. Той беше трансформиран. Това е все едно да имате акт 16 за къща, Шенген е акт 16, без да имате акт 15 за ползване на сградата. Акт 15 се явява върховенството на правото”, поясни Кънев.
