В атмосферата на Слънцето се е отворила "подобна на каньон" дупка, която може да изстреля високоскоростен поток от слънчев вятър в магнитното поле на Земята от четвъртък (1 декември) до петък (2 декември) и вероятно ще предизвика малка геомагнитна буря, съобщава сайтът spaceweather.com.

Короналната дупка е гигантски слънчев процеп, който се простира напречно на центъра на Слънцето. Короналните дупки са области в горните слоеве на слънчевата атмосфера, където наелектризираният газ (или плазма) на нашата звезда е по-малко горещ и плътен, отколкото в други области, поради което те изглеждат черни на фона на останалата част.

Около тези дупки линиите на магнитното поле на Слънцето, вместо да се върнат обратно назад, се насочват навън в пространството, като изхвърлят слънчевия материал навън със скорост до 2,9 милиона км/ч според Exploratorium, научен музей в Сан Франциско.

Този взрив от енергийни слънчеви частици, състоящи се предимно от електрони, протони и алфа частици, се поглъща от магнитното поле на Земята, което се притиска, предизвиквайки геомагнитна буря. Слънчевите частици преминават през атмосферата в близост до полюсите, където защитната магнитосфера на Земята е най-слаба, и раздвижват молекулите на кислорода и азота, като ги карат да отделят енергия под формата на светлина и да образуват цветни полярни сияния, като например северното сияние.

Бурята, която може да удари Земята в четвъртък, вероятно ще бъде доста слаба. Предвижда се тя да бъде геомагнитна буря от клас G-1 и може да предизвика незначителни колебания в електрическите мрежи и да наруши функциите на някои спътници - включително тези за мобилни устройства и GPS системи. Тя може да предизвика и появата на полярно сияние на юг до 42-рия паралел.

G-индекс 

G-индексът е петточкова скала за силата на магнитните бури, въведена от NOAA през ноември 1999 г. G-индексът характеризира интензивността на геомагнитната буря по отношение на въздействието на вариациите в магнитното поле на Земята върху хора, животни, електротехника, комуникации, навигация и др. В този мащаб магнитните бури се подразделят на нива от G1 (слаби бури) до G5 (изключително силни бури). 

По-екстремните геомагнитни бури обаче могат да имат много по-сериозни последици. Те могат не само да изкривят магнитното поле на планетата ни достатъчно силно, за да извадят от строя сателити на Земята, но и да нарушат работата на електрическите системи и дори да прекъснат интернет.

Геомагнитните бури могат да бъдат предизвикани и от две други форми на слънчева активност: изхвърляне на коронална маса (CME - coronal mass ejections) или слънчеви изригвания. Според Центъра за прогнозиране на космическото време частиците, които изригват от Слънцето под формата на CME, обикновено достигат Земята за около 15 до 18 часа. Ярките проблясъци на слънчевите изригвания, които могат да причинят радиозатъмнения, се движат със скоростта на светлината и достигат Земята само за 8 минути.

От 1775 г. се знае, че слънчевата активност се повишава и понижава на цикли, но напоследък Слънцето е по-активно от очакваното, с почти два пъти повече слънчеви петна от прогнозираните от американската Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA). Учените очакват, че през следващите няколко години слънчевата активност постоянно ще се повишава, като през 2025 г. ще достигне общ максимум, след което отново ще намалее.

Най-голямата слънчева буря в най-новата история е събитието Карингтън от 1859 г., при което се отделя енергия, приблизително равна на тази на 10 милиарда атомни бомби с мощност 1 мегатон. След като се удря в Земята, мощният поток от слънчеви частици изпепелява телеграфните системи по света и предизвиква появата на полярни сияния, по-ярки от светлината на пълнолуние, чак до Карибите. Той също така освобождава около милиард тона газ и предизвика прекъсване на електрозахранването в цялата канадска провинция Квебек. Ако подобно събитие се случи днес, учените предупреждават, че то ще причини щети за трилиони долари и ще предизвика много прекъсвания на електрозахранването.

Но това може би не е дори и най-малката част от това, което нашата звезда е способна да хвърли върху нас. Учените също така изследват причината за поредицата от внезапни и колосални скокове в нивата на радиация, записани в древните пръстени на дърветата в историята на Земята. Основната теория е, че скоковете може да са били предизвикани от слънчеви бури, 80 пъти по-мощни от събитието Карингтън, но учените все още не са изключили друг потенциално неизвестен космически източник.

Solar storm from 'canyon-like' hole in the sun could hit Earth as soon as Thursday (Dec. 1), Live Science