Жоро Колев, фотограф

Интервю на Христина Котларска

- Г-н Колев, кога хванахте фотоапарат за първи път?

- В първи клас. Мога дори да ви покажа първия си апарат. Пазя си ги всичките. Не съм продал нито един.

- Как получихте първия?

- Купи ми го баща ми. Спомням си как на една екскурзия в осми клас опуках 15 ленти за три дни.

- Какво толкова снимахте?

- Ходихме до Етъра. Тръгнах с бинокъл и фотоапарат. Когато се върнах вкъщи, баща ми се скара, че съм снимал толкова. Така и не ги изкарахме тези ленти.

- Коя е най-необичайната снимка, която сте правили?

- За мен всяка снимка е необичайна. Работя с кеф и затова става.

Миналата зима снимах в Австрия много готин пейзаж в 23.З0 часа. Пръстите ми лепнеха по статива. Снимах една огромна река, камъните, ледените висулки. Беше зловещо.

- Снимате рекламни каталози. Как намирате визията?

- Лягам си вечер и мисля. Подреждам композицията в ума си. Веднъж, докато минавах през пожарната и се сетих, че мога да направя нещо с пламъка. Снимах чифт обувки, зад тях се виждат огньове. Имаше един модел ботуши, които ми се сториха недовършени. Затова изрисувахме краката на модела.

За снимките съм използвал тор за цветя, тръби за хладилни инсталации, поръчвал съм по куриер пясък от морето.

- Фотошопът не обезценява ли хубостта?

- Обезценява, но не можеш да оставиш снимка с пъпки. Или пък да личат косъмчета.

- Как са снимали преди фотошопа?

- Нямам представа.

- Може би са били по-големи майстори от вас.

- Едва ли.

- Ценена и уважавана ли е професията на фотографа у нас?

- Моите клиенти съм ги научил да уважават това, което правя. Много е трудно, но става. Първо почват пазарлъците. Седели са ми на главата, докато снимам, за да видят какво правя. Снимката за много хора е щрак-щрак. Сега се обаждат и само казват вземи колекцията и я снимай, както искаш.

- Печелите ли добре?

- Не мога да се оплача.

- И за какво харчите парите си?

- За техника.

- Разкажете за някоя издънка по време на снимки?

- Снимах един каталог за дамски пижами. В студиото слагаме надуваема спалня, перденца. Всичко е затъмнено. Както казват - фотографите работим на тъмно и на бял чаршаф. Свети само една нощна лампа. Интериорът е като за порнофилм. Моделката е по пижама върху спалнята, аз снимам.

Влиза една клиентка - учителка, поглежда и затваря вратата. Извиках я, а тя:"Аз да не преча."

Друг път снимаме спално бельо. Идва клиентка - носи снимка на съпруга си и иска да му сложим рога. Аз - заповядай - спалнята е там. Нали искате да слагаме рога. Майтапи има всякакви.

Голям смях пада и с булките.

- Отменяли ли са ви поръчка за сватба, защото булката е избягала?

- Не. Избяга младоженецът. Беше в Пловдив преди много години, по времето на мобифоните телефони. Отиваме в ритуалната зала. Всички събрани и чакаме. А младоженеца го няма. Свързаха се с него - казал, че е размислил.

На една сватба в Стара Загора пък снимахме голо хоро в басейна. Е, не бяха съвсем голи - хвърлиха се по боксерки.

Работният процес не е толкова бляскав, колкото изглежда. Много викам по асистентките си. Дори наскоро уволних една от тях, три години работеше при мен.

- Как се отнасяте към определението сватбарски фотограф?

- Някои колеги с насмешка говорят за сватбарските фотографи. А снимането на една сватба е много трудно. Трябва да уловиш момента. Мозъкът и пръстите трябва да работят много бързо.

- Имате ли приятели сред фотографите в Хасково?

- Да. Арман Балабанян. На Златко Латев съм му трън в очите.

- Защо?

- Защото се впрягам навсякъде. Работя по 24 часа. Негови клиенти дойдоха при мен. Но в нашия град той е другият, който може да снима с акъла си. Но той никога няма да го каже това за мен. Наляво и надясно дрънкаше глупости- че съм му откраднал снимки.

- Какво се случва с Дружеството на фотографите в Хасково?

- Тази идея я виждам по друг начин. Не може любители фотографи да влизат в сдружението, то вече няма да е професионално.

Първо трябва да уточним финансовата страна на въпроса. Кой за какво и как работи. Ако някой мой колега го поканят да снима сватба и той се изложи, в края на месеца ще си вземе заплатката. Ако аз се издъня - нищо няма да взема.

В това сдружение се борим за едно и също нещо, искаме да защитаваме интересите си. Например снимаш в детска градина или в училище. Да кажеш - моята снимка струва 3 лева, на Златко Латев е 4 лева, защото той е по-стар фотограф и снима от по-дълго време. А не моята да е 1 лев, а на Златко - 5 лева.Трябва да има мининмум, който да се определя сдружението.

Когато снимаме сватби - също. В ритуалната зала вече говорим за ниво. Там трябва да снимат хора с лицензирани фирма, които плащат данъци. Нямаш фирма, работиш някъде на заплата и снимаш сватба за 80 лева, а аз искам 700 лева.

Държа на качеството и професионализма. На моите асистенти не им давам да пият алкохол, докато снимат сватба. Да пият вода и сокове колкото искат. Клиентите не искат фотограф, който седи на стола, лапнал цигарата и хорото да минава пред него.

- Защо не правите изложби?

- Показвал съм с колегите, но това не е изложба, а смях. За мен всичко трябва да има стил. Не миш - маш. Да показваш или само портрети, или само пейзажи.

Направихме една изложба и колегата Янко Найденов казва, че съм искал скъпи рамки. Искам хубави рамки за всички картини, няма значение кой е фотографът - ще има надпис под всяка.

За какво сдружение говорим - събираме се в кръчма.Извинявайте, пичове - тук мислите не мога да си чуя, вие искате да говорим за проблемите, които ме вълнуват.

Няма да се разберем - казват, че съм комерсиален и говоря само за пари. Ами това ми е работата. В крайна сметка - всеки фотограф снима за пари. Колкото и гадно да звучи. Казвам на колегата Тихомир Петков: "Като не си комерсиален, защо работиш във вестник на заплата. Ела при мен да работиш без пари и ще правиш изкуство. "

За да правиш изкуство, трябва да имаш пари. И да даваш пари за изкуство, за да го направиш, както трябва. Иначе си поредния. На Бодиграфия снимах с апарат за 70 000 лева. С тези снимки искам да направя изложба, ще бъдат голям формат и няма да ги пипам на фотошоп.

- Кои снимки ви доставят най-голямо удоволствие?

- Рекламните, защото са свързани с мислене.

Първо снимах за "Даймонд". Вдигнах рекламата им до много високо ниво. За тях съм правил едни от най-мащабните сесии. Но ми дължаха пари и им казах, че не става така. Но се гордея, че съм имал възможност да работя за тях, защото са име в бранша. Шест години, откакто съм спрял да работя за тях, а в техните магазини в страната продължават да стоят мои снимки. Казвате изложба. Едва ли има друг фотограф в Хасково, които да има толкова снимки по билбородове. По-голяма изложба от това...

Връщам се на колегата Златко Латев. Много хубав каталог със снимки направиха за България. Такова име създадоха...Направиха това сдружение, за да цоцат проекти, впоследствие го разбрах.

- Те нямат и един проект.

- За това говорим, те не знаят какво правят. От името на сдружението ходят на пленери, а никой от сдружението не разбира това. От името на сдружението направиха книгата за Франция, много луксозна, доста пари са наляти в нея.

- Кой направи книгата?

- Златко Латев, Митко Атанасов, Величка Атанасова и Жан. Имах възможност да видя тази книга. Всяка фотография сама по себе си е много готина. Но погледната като цяло мотото звучи - елате в България да видите една застаряваща, алкохолизирана нация. Снимки от Родопите - дядо само с един зъб, седнал пред шише ракия. На следващата страница - баба с бастунче. На другата - с кюлоти.

- Какво трябваше да покажат според вас?

- Сдружението го разбирам така - да кажат: имаме проект от Франция, ако някой иска да се включи, да вземе хонорар. Да видим какви снимки ще направите, за да покажете България.

- Искахте да участвате?

- Дори да бях разбрал, нямам време за това. Имам каталози на главата.

Един ден ми се обажда Тишо :"Трябва да ти кажа една лоша вест." Казвам: "Да не е умрял някой?" Той: "Не, изключихме те от сдружението."

Чакай малко - какво правехме там, че ме изключваме. Правели изложби - какви изложби?! Излагате едно и също. Аматьори.