Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Фондация” Програма достъп до информация”
Интервю на Мая Иванова
-Г-н Кашъмов, до края на годината изтича едногодишният срок по Закона за достъп до обществена информация, според който институциите трябва да качат цялата база данни в електронните си сайтове. Ще бъде ли изпълнен закона?
-Истината е, че все още държавата не е взела крайни мерки за това как да се прилага закона. Нито едно правителство до сега не го сметна за приоритет и не предприе сериозни стъпки за активна прозрачност. Мога да отбележа, че и до днес сайтовете на публичните институции все още не са богати на документи. Налага се най-елементарни документи от управлението гражданите и журналистите да искат със заявления за достъп до информация. В това отношение България все още не прилича на европейска държава. Практиките по света са свързани с много сериозно публикуване на документи в интернет и това се прави вече доста години. В развитите демокрации като САЩ , Великобритания и Холандия държавните и регионални структури публикуват огромно количество документи ежегодно, ежемесечно и ежедневно. Нещата са стигнали до ниво, на което ако даден документ е поискан повече пъти от заявители, то тогава самата адмнистрация поема инициативата да го изложи он-лайн. Разбира се, в тези страни и населението, което ползва интернет е повече от хората у нас. Като цяло смятам, че е крайно време нашите администрации ди искат да са прозрачни, не да чакат някой да подаде заявление и едва тогава да започнат да умуват как да откажат информация. Остава един месец до края на годнината и българските администрации трябваше вече да са изпълнили разпоредбите в ЗДОИ, за което разполагаха с време от декември 2008-а г., когато закона влезе в сила. В този срок трябваше да качат в нитернет данни затова кой приема заявленията за достъп до информация в тяхната администрация, както и списък на издаваните актове. Това означава не само различните наредби, но означава и отделните заповеди, вътрешните правила за дoстъпа до информаиция, както и различните масиви, които една администрация поддържа, т.е. регистрите, отчета по ЗДОИ, колко заявления са подадени и как им е отговорено. Засега ние не констатираме някакви серизни и организирани усилия в изпълнението на това задължение. Програма достъп до информация ще посвети на проблема следващия си доклад, който ще излезе в началото на 2010 година. Разбира се, освен негативизма, трябва да отбележа и добрите постижения в тази част на закона, тъй като има и институции, които са се постарали и вече разполагат с изключително добри интерент страници. Като пример мога да посоча Басейнова дирекция-Югозападен район с център Пловдив. Дирекцията съвсем заслужено вече е и награждавана за най-добра институция с най-добра интернет страница. Администрациите, които все още не са изпълнили он-лайн задължениията си по ЗДОИ могат да погледнат как тази институция е организирала интернет страницата си и да следват този принцип. Тези, които все още не са готови могат да ползавт и моделната страница, която ние от ПДИ се постарахме да сложим в началото на нашата страница. Смятаме, че това ще помогне, но ако досега не са предприети никакви мерки, наивно ще е да се надяваме, че за месец-два ще може институцията да качи цялата информация, която трябва да е по страниците й.
-Следват ли санкции за институциите, който не са публикували разпоредента информация според изискването на закона?
-Санкции законът не предвижда.
-Това означава ли, че в тази си част ЗДОИ е само пожелателен?
-Общо взето може да се търсят санкции само за служителя, който отговаря за достъпа до информация и това, ако той е бил изрично натоварен от ръководителя си. Тогава ще носи отговорност по Закона за държавния служител.
-Какво е състоянието на достъпа до информация през изминаващата година?
- От една страна администрациите са с крачка по-опитни в прилагането на закона. Журналистите, гражданите и неправителствените организации пък са по-опитни в това да си търсят правата по него. От друга страна обаче при новото правителство се получи един голям дефицит поради закриването на Министерството на държавната администрация. На практика вече няма институция, която да наблюдава изпълнението на ЗДОИ и да докладва за състоянието, както беше досега. Докладването на изпълнението на закона беше част от докладите на всички администрации по Закона за администрацията. До този момент благодарение на този общо доклад лъсваха проблемите в системата. Сега за първи път през 2010 година няма да има такъв доклад, ако положението се запази каквото е в момента. Това означава, че няма да може да се констатира лесно на национално ниво какви са проблемите. Практически нашия доклад на ПДИ ще остане единственото мерило, единствения източник на състоянието на администраците като цяло.
-Българинът дорасна ли да търси информацията, която го интересува от институциите, без да се притеснява и доби ли вече манталитета и самочувствието за това?
-Според мен манталитета на търсещите информация си е на място. По-голямата част от гражданите, и журналистите, и неправителствените организации са опитни вече. Те просто имат право и го знаят, освен това го използват. А това право има много малко условности. Хората трябва да разберат, че има малко информация, която е защитена по закон. За всичко останало могат да питат. Устно искане на информация, което може да стане и по телефона, също се счита за заявление и съответната институция трябва да отговори по възможност веднага. При подаването на писмено заявления срокът за отговор е 14 календарни дни. Подчертавам с дебела черта, че при подаване на заявление никой няма право да ви иска ЕГН, а за фирмите съответно-БУЛСТАТ. Не сте длъжни също и да посочвате в качеството на какъв искате информацията и за какво ще я използвате. Едно заявление трябва да съдържа задължително трите ви имена, за юридическите лица-наименование и седалще, адрес за кореспонденция, и каква информация искате да получите, разбира се.
- Задължителен ли е електронния подпис при подаване на заявление за достъп до информация по интернет?
-Констатирахме по време на последното си проучване, че има администрации и те не са чак толкова малко, които при получаване на заявление по и-мейл наистина изискват електронен подпис. Това категорично е ограничаване на правото до достъп до иформация и поставя отделните граждани в неравностойно положение, защото по-малко хора могат да си позволят да имат електронен подпис. Освен това няма такава практика никъде по света. Ние сме член на ЕС, в който действа регламент 10 49 от 2001 година. Той дава достъп на всеки гражданини на ЕС до документите на Европейската комисия, Парламента и Съвета. По този регламент всеки може да подаде електронно изявление. Това става с най-обикновен и-мейл и в отговор- получава копие от документа, който го интересува в електронна форма, съвесем безплатно.
-Защо е много важно хората да не се отказват да подават заявления, ако вче им е отказана устна информация?
-Преди години беше по-трудно да се отговори на този въпрос, сега след близо 10 години може да се отговори по-лесно и отговорът е: Защото бяха постигнати огромни победи с прилагането на Закона за достъп до обществена информация. Вестник „ Народен глас” от Ловеч, например, успя да разбие системата на монопол в публикациите на общината, което стана с ползването на закона. Друг от вече многобройните примери пък е за един гражданин, който успя да събере информация, която даде на прокурура и той предяви обвинителен акт. Гражданинът събра тази информация чрез ЗДОИ, преди прокуратурата да успее да събере документацията. Малко парадоксално звучи, наистина, но е факт. Благодарение на този закон се промениха практиките в цели министрества. Разбиха се корупционни схеми. Мога да дам за пример Министреството на финансите, което тази година на Денят на правото да знам- 28 септември получи голямата награда на ПДИ за институция, изпълняваща най-добре задълженита си по ЗДОИ. Порочната практика в тази държавна администрация вече е разбита. От там вече дават отговори, документи по европейски проекти ит.н. За сравнение - преди години ние водихме дело срещу отказът им да предоставят договора с британската фирма “Краунс ейджънтс”, който договор беше класифициран, най-вероятно, за да се прикрие факта, че не е имало обществена поръчка. Мога да посоча още десетки подобри примери. Журналистическите разследвания стъпват вече на този закон и се работи с документи, информацията може да се засече от няколко източника и така през последните няколко години бяха разкрити лоши практики и дори корупционни схеми. Чрез боравенето със закона, събирането на документи и анализирането им, журналистът Христо Христов от в-к „Дневник”, който написа две книги за писателя Георги Марков, дори успя да разкирие и неговия физически убиец.
