Днес в древния узбекистански град Самарканд ще се състои срещата на върха на Организацията на тюркските държави (ОТД). 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също ще участва в деветата среща на върха на ОТД, провеждаща се под мотото "Нова ера за тюркската цивилизация: Към общо развитие и просперитет".

Членки на все по-влиятелната организацията са Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан. Туркменистан и Унгария са със статут на страни наблюдателки. Предишното наименование на ОТД бе Тюркски съвет, който бе създаден през 2009 г. по инициатива на тогавашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с цел развитие на връзките между тюркските държави.

По време на срещата на върха в Самарканд ротационното председателство на организацията ще бъде предадено от Турция на Узбекистан. 

Какви всъщност са някои от бъдещите цели на влиятелната организация?

Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу заяви в Ташкент вчера (на подготвителна среща за предстоящата среща на върха на ОТД),  че "Азия излиза на преден план", като добави, че Турция отдава голямо значение на общите действия с Азербайджан, Казахстан и Узбекистан.

Той изтъкна още, че подписаният миналата година на срещата на върха на Организацията на тюркските държави в Истанбул документ "Визия за Тюркския свят 2040" е важна стъпка в дългосрочен план.

Междувременно на 20 октомври турската държавна телевизия ТРТ-Хабер информира, че е била създадена "комисия за създаването на обща тюркска азбука", за да могат тюркските държави да приемат обща азбука и да ускорят процеса на езиково единство.

По време на семинара "Обща азбука на тюркския свят", който се проведе в турския град Бурса през септември по случай 90-годишнината от т. нар. Ден на езика, са били взети решения, които да бъдат представени на Организацията на тюркските държави.

Семинарът бе председателстван от Гюрер Гюлсевин, председател на Турския езиков институт (ТДК/TDK). В него участва Бинали Йълдъръм, председател на т. нар. Съвет на старейшините на Организацията на тюркските държави и заместник-председател на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

По време на семинара, който се проведе в сътрудничество с ТДК, учени от тюркските държави предоставиха информация за азбуките, използвани в техните страни, както и за историческите процеси. Голяма част от учените изтъкнаха, че преходът към обща тюркска азбука трябва да се ускори и приложението й трябва да стане широко разпространено.

Разбира се, необичайната инициатива за създаването на обща тюркска азбука обезпокои най-вече Русия. Като "азбука за влияние" окачествиха идеята за единна тюркска азбука някои руски медии, които съответно се запитаха защо Анкара иска да бъде създадена такава азбука.

Трябва да се отбележи, че макар в дискусията в Бурса да участваха предимно представители на академичните среди, някои експерти са на мнение, че проектът, насърчаван от Анкара, е политически мотивиран. Според тях целта им е да отдалечат страните от влиянието на Москва.

По време на семинара в Бурса за общата азбука на тюркските държави филолози от петте държави говориха за появата и развитието на тюркските езици и за историческите процеси в региона. Те са посочили, че "укрепването на духовните връзки и икономическото сътрудничество" между тюркските народи ще бъде подпомогнато от обща азбука. Комисията за създаване на обща азбука включва по двама представители от всяка от страните, участващи в ОТД. Също така бе решено първата среща на комисията да се проведе в Киргизстан.

Всъщност азбуките на Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан преминават на кирилица в периода 1939-1940 г. Преди това всички са използвали латиница. Азербайджан се върна към латиницата през 2001 г., Узбекистан - през 2021 г., а Казахстан планира да премине към латиница до 2025 г. Тези тенденции се коментират в Москва като "отслабване на политическата и културната зависимост" от Русия.

Съответно редица наблюдатели смятат, че Турция предлага преминаването към единна тюркска азбука главно с геополитическа цел, като прокарва интересите си в сферата на влияние, която е и от жизненоважно значение за Русия.