В правителството на САЩ се появиха разногласия на най-високо равнище по въпроса дали да се окаже натиск върху Украйна да търси дипломатическо решение на войната с Русия, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс”.
По време на разговори при закрити врата ген. Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили, е изтъкнал, че на бойното поле украинците са постигнали толкова, колкото е разумно да очакват преди настъпването на зимата и затова те трябва да се опитат да затвърдят постиженията си на масата за преговори, казват източници на изданието, пожелали анонимност.
Други високопоставени служители обаче са се противопоставили на идеята, тъй като според тях нито една от страните не е готова да преговаря и всяко преустановяване на сраженията дава възможност на руските сили да се прегрупират.
В крайна сметка се е стигнало до заключението, че моментът за преговори не е назрял, макар и съветниците на Байдън да смятат, че едва ли би имало друг изход от войната и че в този момент САЩ не трябва да възпрепятстват инерцията на украинската армия, обобщава американското издание.
Очакваното изтегляне на руските части Херсон открива възможност пред украинската армия за още по-големи успехи на бойното поле, но в скоро време тя едва ли ще има значителни постижения, тъй като зимата наближава и двете страни подсилват частите си с допълнителни оръжия, боеприпаси и хора, пише в днешния си брой в. "Вашингтон пост".
Действията на Москва объркват картината на бойното поле, която и без това беше хаотична след девет месеца на сражения. Някои официални лица в Киев изразиха опасения, че съобщението за изтегляне на руските части от Херсон може да е капан.
Американски представители предполагат, че Москва е взела това решение, за да избегне повторение на кървавия си провал от септември в Харковска област, при който украинските сили пробиха руските фронтови линии и отвоюваха някои територии и огромни количества изоставена руска военна техника. Изглежда, че този път руското отстъпление е стратегическо - войските активно се изтеглят на по-безопасни позиции и се подготвят за бъдещи бойни действия, допълва вестникът.
"Русия осъзна, че ще е по-добре да се изтегли рано, отколкото да бъде превзета от украинците и да понесе огромни загуби", казва американският пенсиониран адмирал Джеймс Ставридис, който беше командващ силите на НАТО в Европа от 2009 до 2013 г. Украинците няма да спрат, докато не си върнат напълно града, а и не би трябвало да спират. Той има огромна географска, военна и психологическа стойност, обяснява Ставридис.
Както често се случва, Владимир Путин не съобщи лично лошите новини, коментира британският в. "Гардиън". В деня, в който Русия обяви отстъпление от украинския град Херсон, руският държавен глава посети неврологична болница в Москва и не спомена нищо за смайващото решение.
Вместо това министърът на отбраната на Сергей Шойгу и командващият руските сили в Украйна генерал Сергей Суровикин обясниха, че задържането на Херсон вече е неприемливо.
Мълчанието на Путин се почувства още по-силно вчера, когато министерството на отбраната обяви в ежедневния си брифинг, че започналото отстъпление от Херсон – единствения областен град, който досега руснаците успяха да превземат, е "в строго съответствие с одобрения план".
"Путин не иска да съобщи лошите новини и да поеме отговорността за това отстъпление", заявява пред "Гардиън" бивш високопоставен служител в областта на отбраната, пожелал анонимност. "Той не иска да бъде свързван с провал. Така действа от години", допълва източникът, като припомня, че руският президент пренебрегна и военното отстъпление от североизточния украински регион Харков, като прекара този ден в откриването на гигантско виенско колело.
Експертите, които следят отблизо Путин, смятат, че с решението си да изостави Херсон той напомня за готовността си да прави тактически отстъпки, когато е притиснат до стената. "Грешно е да се твърди, че Путин никога не отстъпва и не се отдръпва. Той отново показва, че може да бъде прагматичен", каза Татяна Становая, политически експерт в аналитичната компания "Ер политик". "Явно това решение е било много емоционално за него, но той го взе. Той може да бъде рационален", допълва Становая.
В днешния си брой британският в. "Дейли телеграф" също се спира на темата за перспективите пред възобновяването на мирните преговори между Москва и Киев. Според информация, разпространена миналата седмица в американски медии, представители на правителството на Байдън са казали на украинския президент да преразгледа отказа си да разговаря с Русия.
Новият тласък на дипломацията бе даден в навечерието на срещата на върха на Г-20, на която се предвижда руската делегация да бъде оглавена от външния министър Сергей Лавров, но е възможно и Путин да се включи чрез видеовръзка, отбелязва изданието.
В снощното си редовно обръщение към нацията Зеленски каза, че Украйна трябва да "измине целия път – както на бойното поле, така и на дипломацията", за да освободи останалата си територия, попаднала под руски контрол. Този път украинският президент не спомена нищо, свързано с досегашния си отказ да разговаря с Путин, но настоя Русия да възстанови териториалната цялост на Украйна, да изплати репарации и да допусне съдебното преследване на военнопрестъпниците.
Източници от украинското правителство посочват, че Киев е отворен за преговори, но че Зеленски не е променил възгледа си, че опитите за преговори с Путин са безполезни.
"Ако прегледате последните речи на Путин, ще видите, че той съвсем не е променил стратегическите си цели. Що за компромис може да се постигне?", пита се Андрий Загороднюк, бивш украински министър на отбраната, цитиран от "Дейли телеграф".