От началото на учебната година две момчета - братя от с. Сивино са принудени да изминават километри пеш или на автостоп, за да се приберат в дома си. Антон и Венци Мустафови учат в ПГТТ "Христо Ботев", съответно в осми и девети клас. Не могат да си пътуват всеки ден след училище до селото, защото до Сивино изобщо не пътува никакъв автобус. Затова семейството им е решило да остават през седмицата в ученическото общежитие в Смолян. "В понеделник сутрин един човек от селото пътува рано до Смолян, та той ги кара до града, ама в петък няма с какво да се прибират", каза през октомври месец майката на децата Медиха. Те нямат семейна кола и затова двете деца са принудени да изминават по над 10 километра пеш, разстоянието от Смилян до Сивино. "Ние понякога имаме повече часове и изпускаме рейса до Смилян и тогава ходим от Райково до Сивино пеш. Понякога обаче махаме на стоп и хората ни спират. Ама по-често до Смилян. И от там нататък пеша, щото до Сивино почти и коли не минават", разказва осмокласникът Венци. "То аз искам да си платя и бензина на някой, да си ги докарва. Знаеш ли колко пъти се прибират чисто мокри, валяло ги е дъжд през целия път", разказва разстроена майката. В селото обаче никой не искал да се ангажира да вози децата. Смейството живее скромно, под прага на бедност. Майката е инвалид, бащата добива дървесина в горите край селото. Семейството обаче е задружно и трудолюбиво, видя екипът на СмолянБГвести. Децата помагат за всичко в къщи, от доенето на животните до цепенето на дърва и земеделска работа в градините. Екипът ни сезира за проблема зам.-кмета Марин Захариев. Той обеща бърза намеса и решаване на проблема. "Няма да оставим децата на произвола. Ние не можем да кажем на превозвачите: ще пуснете рейс до селото само за двама човека, но ще намерим изход ", обеща Захариев. През седмицата майката на двете момчета се похвали, че децата се извозват със служебен автомобил на кметството от Смилян до Сивино. "Кметът на Смилян ги вози или друг човек от кметството. Успокоих се, че няма да вървят и зимата пеш", каза благодарната майка.

Анелия Веселинова