България е една от малкото европейски държави, в които все още има обширни територии с вековни гори, отбелязват от WWF. Оттам посочват, че площта на тези слабо повлияни от човешка намеса гори у нас с функциониращи естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна, възлиза на 150 000 - 200 000 хектара. Това е около 4-5% от всички гори в страната, при средно 1% в Европа, уточняват от WWF.
"Тази уникална даденост е от огромно значение за България в усилията ѝ да съхрани своето безценно биологично разнообразие. Но пътят към това минава именно през опазването на старите гори – домът на дивите животни", уточняват още природозащитниците.
Екип от специалисти на WWF години наред работи активно в тази посока. В резултат, обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведоха до обособяването на 110 хиляди хектара държавни гори като "гори във фаза на старост" в екологичната мрежа "Натура 2000" през 2016 г., разказват от WWF.
След картирането на тези гори от страна на WWF и активната работа с местните власти, редица български общини харесаха идеята и също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Днес Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица заедно пазят над 1150 хектара стари гори, посочват също от организацията.
"Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми", подчертава Нели Дончева, главен експерт в програма "Гори" на WWF.
"Основната заплаха за старите гори е дърводобивът, който води до рязко подмладяване, променя драстично техните характеристики и води до изчезването на много от обитателите им. Това са голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например глухарът, белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът "Алпийска розалия" и различни видове прилепи. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, обяснява експертът.
Кои гори са стари и защо са важни за нас?
Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени, посочват от WWF.
В старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори у нас отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане, обясняват също от организацията.
Природозащитниците казват също, че днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради стръмен релеф или липсата на пътища.
Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване, конкретизират те.
За WWF това е една от най-важните мисии. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8200 хектара стари гори, казват от организацията. От WWF призовават всеки да стане закрилник на природата и да се включи в кампанията "Общ дом. Общо бъдеще".
