Международен екип от учени от Австралия, Обединеното кралство и Холандия публикува проучване в Proceedings of the Royal Society A: Mathematical, Physical, and Engineering Sciences за влиянието на космическата радиацията върху растенията. Когато удари земната атмосфера, тя променя азотните атоми и образува форма на въглерод, който се абсорбира от дърветата и това се отразява върху техните стволове.
Чрез изследване на пръстените на разреза може да се каже с точност кога е имало радиационни бури, които са се случили преди хилядолетия. По-специално става дума за събитията Мияке - явления от историята на Земята от планетарен характер, в резултат на които са отбелязани значителни скокове в атмосферната концентрация на радиоактивния изотоп на въглерода.
"Трябва да направим повече изследвания по този въпрос, защото ако подобни събития се случат отново, технологиите ще бъдат унищожени, включително сателити, интернет кабели, електропроводи и трансформатори", коментира съавторът на работата, астрофизикът Бенджамин Поуп от Университета на Куинсланд в Австралия. "Въздействието върху глобалната инфраструктура би било невъобразимо."
Основната следа при изучаването на това явление е радиоактивен изотоп, наречен въглерод-14, познат също като радиовъглерод и С-14. В сравнение с другите естествени изотопи на въглерода на Земята, той е доста рядък и се образува само в горните слоеве на атмосферата, когато космическите лъчи се сблъскат с азотни атоми, причинявайки ядрена реакция, която произвежда радиовъглерод.
Тъй като космическите лъчи непрекъснато се сблъскват с нашата атмосфера, ние имаме постоянен, но много малък запас от С-14, който "вали" на повърхността на планетата. Част от него пада и остава в стволовете на дърветата. "Ние моделирахме глобалния въглероден цикъл, за да реконструираме процеса в продължение на 10 000 години, за да добием представа за мащаба и характера на събитието Мияке", обясняват учените.
Резултатите показват, че съвременните слънчеви изригвания не засягат дърветата толкова много, че радиацията им да промени растежа, ствола или външния вид на растението. В момента изследователите не знаят какъв вид космическа активност е имала толкова силно влияние, но сред "кандидатите" са раждането на свръхнова и най-силните слънчеви изригвания, датиращи от 774 г. сл. Хр. д.
Има 1% шанс събитие Мияки да се случи през следващото десетилетие, унищожавайки технологии, включително сателити, интернет кабели, електропроводи на дълги разстояния и трансформатори, казват изследователите.
Събитията Мияке оставят в пръстените на дърветата ниво на въглерод-14 около 20 пъти по-високо от нормалното.
Modelling cosmic radiation events in the tree-ring radiocarbon record, https://doi.org/10.1098/rspa.2022.0497
