Вчерашното слово на руския лидер Владимир Путин пред дискусионния клуб "Валдай" фактически е заявка на Русия за участие във формирането на нов, честен, базиран на правото и справедливостта световен ред, заявява пред руския в. "Известия" Константин Косачов, зам.-председател на горната парламентарна камара.
В риториката на Путин относно Запада липсва агресивен компонент, затова пък има елементи на разочарование, съжаление и осъждане, пише в същия брой политологът Тамара Гузенкова. По думите й в този контекст "специалната военна операция" на Москва в Украйна "има вид на наложена по принуда реакция на предизвикателствата, произтичащи от антируската политика на Запада".
Путин заяви, че Русия няма намерение да стане нов хегемон, не иска глобална власт - тя отстоява правото си да се развива свободно, изтъква "Росийская газета". Държавният глава отбеляза погрешната политика на Запада, насочена "наникъде", добавя московският официоз.
Днешната ситуация в Украйна, подчерта вчера Путин, също е дело не на Русия, а на Запада, пише руското издание "Труд".
"Президентът на Русия изглежда е съгласен, че неговата война ще се води с целия свят", резюмира "Комерсант". Според вестника впрочем Путин "е съгласен да влезе в историята като някой друг, но не и като човека, натиснал червеното копче" за ядрена атака.
Осем месеца след като нападна Украйна, Путин се опита да обясни действията си, но през цялото време заклеймяваше Запада и Украйна с традиционните клишета от своята пропаганда, пише киевското издание "Кореспондент".
"Руският диктатор призна загубите от войната, която сам започна, но по думите му и тези загуби са били направени в името на благото на Русия и на нейното бъдеще", посочва вестникът. Ползата според него е, че руската икономика и бизнесът, зависещи по-рано от западните партньори на Москва, сега ще трябва да се научат да работят самостоятелно. А западните компании, твърди той, мечтаят да се върнат в страната, която напуснаха в знак на протест срещу войната.
Реалността обаче е, че за осемте месеца след нашествието твърде големи международни компании се изтеглиха от Русия, БВП на страната се срина и скочи инфлацията. Централната банка наложи ограничения и призова за подготовка към преустройство на икономиката.
Същевременно Путин отказа публично да признае, че военната мощ на Украйна е била подценена, при все че се канеше "за три дни да превземе Киев", напомня "Кореспондент". Той отказваше да признае и "стремителното отстъпление на руската армия от Харковска област и очакваното настъпление на украинските военни срещу Херсон". Голяма част от територията на Херсонска област вече е върната под украински контрол, изтъква списанието.
Путин заяви, че не вижда никакъв политически смисъл в ядрен удар по Украйна. Руският диктатор твърди, че Русия уж "никога не е говорила за употреба на ядрени оръжия", а той винаги само е реагирал на думите на западни политици. Всъщност обаче Путин неведнъж е заплашвал преди с използване на ядрени оръжия, говорейки за войната с Украйна. Освен това той постави ядрените сили на Русия в специален режим, припомня украинското онлайн издание "Цензор".
Путин каза, че бойните загуби на украинските въоръжени сили надхвърлят на моменти седем до десет пъти тези на Русия и добави, че на украинските лидери "никак не им е жал за хората". Но по данни на украинския Генерален щаб общите загуби на руската окупационна армия от началото на войната достигат 69 220 души, пише украинският портал "Обозревател".
Владимир Путин все така отхвърля идеята за суверенитет на Украйна, поради което е невъзможно да започнат сериозни преговори за спиране на войната. Това се казва в доклад на вашингтонския Институт за изследване на войната, посочва на сайта си украинската телевизия ТСН.
"След анализ на словото на руския диктатор пред "Валдай" експерти на Института стигнаха до извода, че Путин все още цели да унищожи украинската държава и да изличи понятието украински народ. Това показват по-специално постоянните му твърдения, че Украйна и Русия са единен народ, разделен на различни държави от историческите обстоятелства", се казва в публикацията.
"Тези изявления, съчетани с много от действията на Русия, трябва да предизвикат сериозни размисли по въпроса, че войната на Русия срещу Украйна представлява геноцид, тъй като геноцидът се определя юридически като действия, извършени с намерение да бъде унищожена, изцяло или частично, дадена национална, етническа, расова или религиозна група", съобщава Институтът за изследване на войната, цитиран от ТСН.
