Български хелзинкски комитет осъди Министерството на образованието за дискриминация спрямо деца със специални образователни потребности.

Комисията за защита от дискриминация е установила, че министърът на образованието е извършил пряка дискриминация, основана на увреждане, като не е предприел специални мерки да осигури на децата със специални образователни потребности ефективен и равен достъп до образование.

Това се казва в съобщение от Български хелзинкски комитет.

Министърът е нарушил Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Европейската социална харта. Комисията се произнася, че министърът не е изпълнил и осъдителното решение на Европейския комитет за социални права срещу България от 2008 г., което го задължава.

КЗД се произнася, че специалната закрила, дължима по Конституция на хората с увреждания, изисква специални мерки за изравняване на възможностите им за адаптация и социална интеграция. Такива министърът не е взел, за което е отговорен.

Комисията приема, че самата подзаконова уредба на образованието е дискриминационна спрямо децата със специални образователни нужди.

Не е регламентирана изработката на специалните програми, учебници и помагала, и индивидуални образователни планове, нужни за адаптиране на образованието.

За разлика от другите деца, тези със специални нужди нямат свободата да избират училище, университет или специалност по своя воля.

Вместо тях държавата определя специалностите, по които те се учат. За тях средното образование задължително е професионално, и то - за конкретно определени професии.

Така тези деца са лишени от правото си на свободно избрано образование. Въведено е и възрастов таван за учениците в помощни училища - до 16 г., след което образованието им се прекратява. Комисията квалифицира това като тормоз.

Според заключението децата са лишени от възможност за интеграция в обща социална среда с другите ученици. Вместо това са подложени на сегрегация и изолация в помощно училище.

Министерството ги е лишило от дължимата им подкрепяща среда, в която да се отчитат индивидуалните им способности и съобразно с тях да се формира индивидуален учебен план с необходимото им време да покрият държавните образователни изисквания и с подходящи учебни материали.

Тези деца не са получили образование, което да гарантира по-нататъшното им реално адаптиране и интеграция в социалния живот.

Решението е стратегически прецедент, защото атакува ключови структурни дефицити на образователната ни система.