Деян Янев е педагог по професия. Има над 25 г. стаж в сферата на образованието. Бил е експерт в Инспектората по образование. Почти 4 г. е бил директор на Младежкия център в Хасково.

От 01.08.2016 г. е директор на Езиковата гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково, където преподава по български език и литература. Той е и втори мандат общински съветник от квотата на „Демократична България-Обединение“. От трибуната на местния парламент не веднъж е засягал проблеми в сферата на образованието. Последно от трибуната на местния парламент коментира темата с дофинансирането на маломерни паралелки в 4 училища в община Хасково. Това бе и повод да потърсим мнението му за нивото на училищното образование и неговата визия за подобряване на качеството.

- Г-н Янев, повече от 6 г. сте директор на Езиковата гимназия в Хасково. Още при поемането на поста дадохте заявка за развитие на елитното училище? До каква степен успяхте да изпълните намерението си?

Благодаря ви за поканата, защото смятам, че темата за образованието е най-важната в дневния ред на нашето общество. Дебатът за образованието трябва да се води непрестанно.

За тези 6 години и 1 месец откакто съм директор мисля, че изпълних една голяма част от задачите, които си бях поставил. На първо място това са дейности, свързани с подобряване на условията за обучение в училището – подобряване на материалната база. За тези години материалната база в училището беше напълно подновена. По национална програма беше направен STEM център, беше изграден Кабинет по химия, в момента се изгражда Експериментален център по природни науки. С помощта на Община Хасково и с финансиране от Община Хасково направихме нова спортна площадка, на която да се провеждат часовете по физическо възпитание и спорт. Съвсем скоро завърши и ремонтът на напълно обновеното Ученическо общежитие. Това е ремонт, който беше осъществен с големите усилия от страна на ръководството на Община Хасково и Министерството на образованието и науката като този ремонт беше финансиран с 1.5 млн. лв. от МОН. В момента Езикова гимназия разполага с най-доброто ученическо общежитие като условия за настаняване на учениците в цяла Южна България.

По отношение на работата в училище се гордея се, че имам отлични колеги, един много хубав екип, с който работим с голямо разбирателство, имаме общи цели и задачи, които преследваме заедно. Една голяма част от моите колеги придобиха допълнителна квалификация. Мога да твърдя, че педагогическият колектив на Езикова гимназия е един от най-високо квалифицираните в Хасковска област. Колегите ми прилагат иновативни подходи в обучението, активно използват дигиталните ресурси за провеждане на един по-атрактивен за учениците учебен процес.

За тези 6 г. успяхме да задържим голямото количество на прием – 7 паралелки. Но не броят на паралелките определя качеството на обучение в едно училище, а резултатите на учениците. Успяхме да поддържаме и високо ниво на резултатите на нашите ученици като се има предвид, че това е най-голямата гимназия в Хасковска област. В момента в нея учат 917 ученици.

- Какво е нивото на образованието в България спрямо годините назад и спрямо нивото на образованието в чужбина?

Не мога да дам категорично мнение. Мога да кажа, че не съм напълно удовлетворен от състоянието на българското образование в момента. Много често изпитваме чувство за вина затова, че участваме в тези процеси, а не съм способен да направя повече от това, което съм направил. Нивото на образованието в България определено е незадоволително. Това ще Ви го каже всеки един от индустрията или от стопанския живот, всеки един собственик на фирма, който се нуждае от работници или служители, които да извършват качествено определени дейности, каквито той не може да намери в момента. Наскоро говорих с приятели от транспортния бранш, които твърдят, че много трудно се намират шофьори и е почти невъзможно да намерят качествени служители. Това важи и за другите професии, трудно се намират качествени специалисти в която и да е сфера. Причината не е в това, че няма такива специалности в училищата в Хасковска област. Причината е, че учениците, които завършват подобни специалности или професии, не притежават уменията, които са им необходими, за да започнат такава работа.

- Какво според Вас трябва да се промени в образователната система с цел да се повиши качеството на преподаване и усвояване на знания?

Акцентът като цяло трябва да бъде качеството на образователния процес в класната стая. На първо място трябва да бъдат поставени резултатите на учениците, изразени в умения за справяне с практически задачи в реални условия. Фокусът трябва да бъде не върху административната дейност и административната организация на процеса, а трябва да бъде изцяло върху качеството на образование, което учениците получават или в което те участват заедно с учителите си в класните стаи.

- Адекватни ли са заплатите на учителите?

Мисля, че значително се повишиха заплатите на учителите. Ако преди 6 години те бяха обидни за един квалифициран специалист, в момента една голяма част от учителите получават достойно възнаграждение, което отговаря и на мястото им в социалната стълбица в обществото, отговаря и на професионалните им качества и професионално развитие. Ако трябва да се поддържа нивото на заплащане, то трябва да е съобразено с нивото на инфлация. Учителите не трябва да изпадат в положение, в което тяхната средна работна заплата да е по-ниска от средната за страната.

- Според Вас системата с делегираните бюджети как се отрази на училищата – като просперитет или упадък?

Напоследък се налага мнението, че ефектът на делегираните бюджети върху образователната система в България е по-скоро отрицателен, отколкото положителен. Има големи недостатъци в начина, по който се формират делегираните бюджети и които влияят отрицателно върху състоянието на образователния процес в училищата.

Ще изкажа едно лично мое мнение, което съм споделял много пъти. Според мене финансирането на училища трябва да е на брой паралелки, а не на брой ученици. В момента има 3 компонента - с най-голяма тежест е брой ученици, с по-малка тежест е брой паралелки и с най-малка тежест е компонентът институция. Това са трите основни компонента, които формират делегирания бюджет на една образователна институция.

Разходите на образователната институция трябва да се формират на база брой паралелки и заети лица за обучението на лицата в паралелките, а не на база брой ученици и заети лица за обучението. Независимо от това дали в една паралелка учат 15 или 30 ученици, обучаващите са един и същ брой. Съответно и заплатите са еднакви.

За да има равен достъп до образование, държавата трябва да продължи и да засили подкрепящите дейности, свързани с дофинансиране на онези малки в училища в отдалечени населени места.

- Община Хасково подпомага ли образованието в региона?

През последните години Община Хасково значително подобри и увеличи подкрепата, която дава на училищата от региона. Тази подкрепа се изразява преди всичко в дейности, свързани с подобряване на материалната база на училищата от региона. Вие сте свидетели, че преди 6-7 г. Община Хасково не заделяше никакви допълнителни средства в тази посока. През последните 6-7 г. се заделят средства за спортни площадки, които всяка година са около половин милион и повече. Пари се дават за подобряване на вътрешно дворните пространства на училищата, за спешни текущи ремонти.

- Преди дни излезе световна класация, според която нито един от българските университети не попада в топ 1000. Според вас това има ли връзка с подготовката на учениците в гимназиален етап на образование?

Разбира се, че има връзка. Буквално има ученици, които постъпват във висши учебни заведения и не могат да създадат текст от две свързани изречения. И те не са малко. Естествено, че с подобни ученици не можеш да постигнеш големи резултати в каквито и да е било специалности.

- Доколкото схващам, Вашето мнение за подобряване качеството на образованието в България са национални реформи. Така ли е?

Трябва да се направят малки, но много важни и разумни промени като управляващите да се вслушат в опита на хората, които са вътре в нещата – учители, синдикати, директори.

Интервю на Анета Кутелова