Най-точното измерване на състава и разширяването на Вселената потвърждава, че "нещо не е наред" с нашето разбиране за космоса, твърдят астрофизици, цитирани от АФП.

Вселената, каквато я познаваме, е съставена само от около 5 процента видима материя, наречена барионна материя. Според теорията останалата част се състои от тъмна материя и енергия - два мистериозни компонента, които се предполага, че обясняват физиката на космоса, както го наблюдават астрономите.

Тъмната материя се добавя към видимата материя, за да се обясни например масата на галактиките. Според изследването, представено в „Астрофизикъл джърнъл“, тези две материи представляват 33,8 процента от състава на космоса.

Смята се, че тъмната енергия, която съставлява останалите 66,2 процента, обяснява разширяването на Вселената, при което галактиките се отдалечават все по-бързо една от друга.

За да достигне до тези данни, международен екип от учени анализира светлината от 1550 свръхнови - звезди, които експлодират в края на живота си, а най-отдалечените от тях са на разстояние до 10 милиарда светлинни години, т.е. от времето, когато Вселената е била само на една четвърт от сегашната си възраст.

"Можем да ги сравним и да видим как се държи и развива Вселената във времето", казва пред АФП Дилън Брут от Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън" и водещ автор на изследването, наречено "Пантеон +".

Това изследване прецизира резултатите от "Пантеон". То представлява "кулминация на повече от две десетилетия усилия на наблюдатели и теоретици от цял свят да разгадаят същността на космоса", казва в изявление астрофизикът Адам Рийс, Нобелов лауреат за физика за 2011 г.

В края на 90-те години на миналия век Рийс и други учени откриват, че разширяването на Вселената се ускорява с наблюдения на свръхнови. "Това е като да хвърлиш топка във въздуха и вместо да падне обратно, тя продължава да се издига и издига", каза Дилън Брут.

"Пантеон+" обединява своите данни с проекта SH0ES, за да получи най-точното известно измерване на скоростта на това разширяване. Тя е 73,4 километра в секунда на мегапарсек (3,26 милиона светлинни години). С други думи, част от Вселената, дълга над 30 билиона километра, сега се разширява със скорост над 260 000 км/ч.

И в това е проблемът. Друг начин за измерване на скоростта на разширяване на Вселената е измерването на космическия микровълнов фон - остатъчното лъчение, което се е появило малко след Големия взрив. Според това изчисление скоростта на разширяване е 67 км/с/мпс (мегапарсек).

Разликата между двете измервания е известна като напрежение на Хъбъл, на името на американския астроном, който е обяснил явлението отдалечаване на галактиките.

Точността на резултатите от "Пантеон+" изключва възможността напрежението на Хъбъл да е случайно, "което показва, че потенциално нещо не е наред с нашето разбиране за Вселената", казва Дилън Брут пред АФП. 

Някои теории се опитват да обяснят несъответствието със съществуването на някаква друга форма на тъмна енергия в ранната Вселена, с някакъв вид първично магнитно поле, или с това, че Млечният път се намира в някакъв вид космическа празнина, която го забавя. 

Но на този етап, заключава Брут, "ние, учените, се радваме, че не разбираме всичко“.