Емин Емин: Роден в село Големанци през 1962 година. Женен, с две деца. Може би единственият в България, който прави скулптури от корени на дървета. Участвал е в много изложби още преди падането на Живков. Десетки негови творби пък са откупени от община Стамболово и красят местната администрация. В България е работил като миньор, стъклар, в химически завод. 5-та година живее в чужбина /Белгия и Холандия/, работи като реставратор на стари сгради. Връща се понякога в България, защото това е най-хубавото за живеене място.

Емин Шукри Емин е странна птица. Не изглежда като човек на изкуството, но открива изкуство дори в мъртвото дърво. Емин взима корени и с минимална обработка създава птички, животни, хора, дори композиции, одухотворени от човешко присъствие. Картините ги вижда още докато са част от дървото, а после с едно старо ножче просто ги изважда наяве. Творбите му намират радушен пример в България и в чужбина. С една разлика-там се плащат, тук не.

Интервю на Георги Христов

Да разбирам ли че белгийците /Емин за последно работи в Белгия/, разбират от изкуство повече от Българите?

-Не. Ами, разбират те. По скоро повече уважават самия процес на правене на изкуство. Там съм виждал художници и скулптори, които правят неща, дето тук няма да ги погледнеш. Нашите са много по добри, ама изнемогват хората, не ги търсят. Аз там основно правя сувенири. Неща от дърво които боядисвам и лакирал. Продавам ги по 50 евро купуват се. Не че не съм продавали свои неща, но по малко. Виж българите могат да оценят изкуството. Връщали са ме от улицата да им показвам мои неща. В тях аз виждам едно-те обаче виждат нещо свое! Понякога в някое парче дърво което съм захвърлил ми казват-ей знаеш ли че това ми прилича на нещо особено. Казват ми и аз като се вгледам-да така е може да се открие животът в дървото.

Как така го виждаш тоя живот.

Не знам-започна докато бях на 13-14 години. Мама цепеше дърва на двора и тъкмо щеше да разполови един дънер и и казах-недей виж каква хубава птичка е. После взех поодялках малко и стана като птичка. И другите я видяха, харесаха я. Комсомолът ми организира изложба като бях на 18. Много неща се продадоха за благотворителност-парите отидоха в дома за деца в Славяново. Купиха почти всички директори на хасковските заводи.

След 10-ти ноември не вървеше ли тоя бизнес?

-Какъв бизнес, аз не взимах пари за това. Повече ги правя нещата за свое удовлетворение. Исках да се харесва на хората и на мен. Не мога да слагам цена, за това си трябва човек-организатор. Мога да правя,а да има някой ...ценител така да се каже, да слага цена. Тогава наистина могат да се направят пари. Това е и проблема на колегите ми художници в Хасково. Учени хора, добри момчета, ама няма кой да им представя нещата. Една галерия като ти поиска 600 лв наем плюс разкарването на нещата до не я и обратно и какво остава.

Все пак сигурно си имат цена нещата ти?

-Ей такива дребни неща или сувенири ги давам по 10-20 лв, някои ги подарявам. Но някога се случва в нещо да оставя душата си-не мога ей така да се разделя с него. Де да знам колко да му поискам, ама не е за харизване. Аз при моите неща не хабя ток. Всичко го правя на ръка. Мога да го дялкам със седмици. Трябва да заприлича на нещо без полиране, лакиране и украса. Само накрая слагам парафин за консервиране. Трябва да си остане хем дърво, хем нещо друго.

Кое най-много ти се търси?

Птички. Тях най-обичам да правя, животни, кръстове. Много често в дървото виждам кръст, стават и много хубави ако са в правилното дърво.

С един от многобройните кръстове

Виждаш кръстове? Нали си мюсюлманин?

-За изкуството религия няма. Влизал съм често в църкви, там е красиво. И други от нашите ме питат, що правиш кръстове. Ми, аз живея в християнска държава, хората вярват в това. И аз вярвам, то религиите са близки. В България пък има много етноси, но хората се разбират, няма страх, държат се. Пък то, има два вида хора-добри и лоши-може да са цигани, турци, помаци и какви ли не. Всичко опира до човека.

Расизмът и дискриминацията са забранени със закон. Обаче припламват понякога.

-Заради страх бе брате. Българите, комай по-малко ги е страх. Ама при нас в селата...Страх ги е хората. Знаеш ли какво става като кажеш милиция...Стягат се хората-може нищо да не си направил, ама наплашени. От тоя страх се раждат лошите неща.

Държавата гарантира равенство на всички. От къде идва тоя страх?

-Почна се там на времето-когато сменяха имената. Много лоши неща ставаха тогава. Аз не се занимавам с политиката. Казано е нещо отгоре, трябва да се направи, ама се стигна много далече. Оттогава нашите все ги е страх. Сякаш чакат пак да дойдат тези времена. И много лесно се плашат и сега от политици, от хайдуци някакви. Каквото кажат силните на деня това правят. Не беше по рано така, не беше..

Значи комунизмът насади страх от който сега се възползват партиите. ДПС ли?

-Еми всички. Де да го знам комунизма ли, ДПС ли. Аз не се занимавам. Викаха ми-ела Емин ще те запишем при нас, ама им казвам виж има си хора за всичко. Вежди Рашидов успя в политиката. Били са семейни приятели с нашите. Майка му Кадрие Летифова ни е била през ден на гости-тя е от Големанци-най голямата певица в Родопите. Той Вежди много акъли ми е давал много ми е помагал. По едно време почнах да боядисвам дървото да го правя като метал или камък. Той ме спря. Научи ме да ценя дървото. Един вид върна ме към корените и в прекия и преносния смисъл. Голяма работа е той.

А ти?

-Аз не съм като Веждито. Аз искам мъртвото да оживява. И то дървото. Камъкът не е мъртъв защото никога преди това не е бил жив. Ама дървото е. Понякога вървя покрай реката и гледам където има изровени корени. Виждам нещо което живее вътре. Отрязвам по мъничко от корена да не изсъхне дървото и го дялкам. Никога обаче не взимам от дървета, които дават плод.

Заминаваш пак за чужбина, кога ти остава време за децата.

-Аз съм свободен и искам да съм такъв волен. Давам всичко което изкарвам за децата си. Ако можех да печеля повече бих се върнал веднага тук. Там работиш много, но знаеш колко си заработил. Тук можеш да останеш без пари за хляб. Иначе България е най хубавото място на света. Не че другаде не ми харесва, мечтая да видя Египет, да ида в Лондон. Ама винаги бих се връщал.