И първият, и вторият междузвезден метеор, IM1 и IM2, имат необичайна здравина на материала в сравнение с всички наблюдавани болиди и може да са възникнали при експлозии на свръхнова според ново изследване на астрофизици от Харвардския университет.
IM1 е засечен от правителствени детектори на САЩ през 2014 г., определен е като кандидат за междузвезден обект през 2019 г. и е потвърден през 2022 г.
Известен още като CNEOS1 2014-01-08, обектът е с приблизителен диаметър 0.45 м, маса 460 кг и скорост преди удара 60 км в секунда.
Според изследователите метеорът произхожда от необвързана хиперболична орбита с увереност от 99,999%. Междузвездният обект е открит в данни от Центъра за изследване на обекти, близки до Земята (CNEOS - Center for Near-Earth Object Studies).
"IM1, засечен от сензорите на Министерството на отбраната на САЩ (DoD) благодарение на светлината, която е излъчвал, докато е изгарял в земната атмосфера край бреговете на Папуа Нова Гвинея през 2014 г., е определен като междузвезден обект през 2019 г. - заключение, което е потвърдено от независим анализ, извършен от DoD през 2022 г.", обясняват изследователите от Харвардския университет Амир Сирадж (Amir Siraj) и Абрахам Льоб (Abraham Loeb).
Потвърждението първоначално е възпрепятствано от проблема, че важната информация, определяща точността на данните на правителството на САЩ, не е публично достъпна. Но през 2022 г. Космическото командване на Съединените щати разкрива, че данните за скоростта на метеора са „достатъчно точни, за да се потвърди междузвездна траектория“. И все пак заради американските военни, които не желаят точните възможности на техния шпионски спътник да станат обществено достояние, статията на Сирадж и Льоб дълго не преминава рецензиране.
"Обектът предхожда междузвездния обект Оумуамуа с 3,8 години, а междузвездния обект 2I/Борисов - с 5,6 години."
"Измерените пикове са видими в светлинната крива на IM1 на височина 18,7 км, предполагаща околно налягане от 194 МРа (мегапаскала), когато метеорът се е разпаднал."
"Това ниво на якост на материала е над 20 пъти по-голямо от това на каменните метеорити и 2 пъти по-голямо от това на железните метеорити.", добавят изследователите.
С измереното налягане от 194 MPa при пикова яркост IM1 има най-високата здравина на материала от всички 273 болида в базата данни на CNEOS.
"IM1 е бил и динамично необичаен - скоростта му спрямо местния стандарт на покой се споделя от по-малко от 5% от всички звезди."
Вторият междузвезден метеор, IM2 или CNEOS 2017-03-09, е идентифициран в данните от каталога на огнените кълба CNEOS.
Обектът е засечен на 9 март 2017 г. на височина 23 км над Атлантическия океан близо до Португалия.
Размерът му е приблизително метър, 10 пъти по-масивен е от IM1 и се движи със скорост 40 км в секунда.
Изследователите също така сравняват здравината на материала на IM1 и IM2 с тази на други CNEOS обекти.
"IM1 и IM2 се нареждат на 1 и 3 място по здравина на материала сред всички 273 огнени кълба в каталога на CNEOS", посочват те.
"Това предполага, че междузвездните метеори идват от популация с характерно по-висока якост на материала от метеорите, произхождащи от Слънчевата система."
"Освен това открихме, че ако двата обекта са представителни за фонова популация на случайни траектории, комбинираните им открития предполагат, че приблизително 40% от всички огнеупорни елементи са заключени в междузвездни обекти с размери около метър."
"Такова голямо изобилие привидно не отговаря на планетарен произход на системата", подчертават изследователите.
Те предполагат, че IM1 и IM2 са съставени от огнеупорни елементи, въпреки че тяхната здравина на материала предполага, че са предимно с метален състав. Железните метеорити съставляват около една двадесета от всички космически скали, пристигащи на Земята.
Разбира се, този резултат не означава, че първият междузвезден метеор е изкуствено направен от технологична цивилизация и не е естествен по произход.
"Интересно е, че в междузвездната среда в газовата фаза се наблюдават малко огнеупорни елементи - наблюдение, което потенциално би могло да е белег за наличието на огнеупорни елементи, блокирани в междузвездни обекти", пишат авторите.
"Наблюдавано е, че свръхновите произвеждат богати на желязо "куршуми", които биха могли да бъдат възможен източник на IM1 и IM2."
В публикация в блог от септември 2022 г. Льоб обяви, че експедицията на проекта Галилео за търсене на фрагменти от IM1 е напълно финансирана.
Amir Siraj & Abraham Loeb. 2022. Interstellar Meteors are Outliers in Material Strength. ApJL, submitted for publication; arXiv: 2209.09905 Докладът на екипа ще бъде публикуван в Astrophysical Journal Letters.
Siraj and Loeb, “Discovery of a Meteor of Interstellar Origin”, https://arxiv.org/pdf/1904.07224.pdf
Siraj, Loeb and Gallaudet, “An Ocean Expedition by the Galileo Project to Retrieve Fragments of the First Large Interstellar Meteor CNEOS 2014-01-08.” https://arxiv.org/abs/2208.00092
Second Ever Interstellar Meteor Discovered, Sergio Prostak, Sci.News
