Необходими са стимули за заселване на населението в обезлюдяващи се райони като Трънския край, заяви в интервю за БТА по случай днешния празник на града кметът на общината Цветислава Цветкова. По думите ѝ въпросът трябва да се реши на централно ниво. Според нея би било добре да се върне познатата практика за разпределение на млади специалисти в нуждаещи се от кадри общини на базата на подписани договори. Подобна мярка би помогнала и за заселване на млади хора тук, убедена е Цветкова. Тя припомни, че доста учители, зъболекари, лекари, които преди години са дошли в Трън, са се задомили постоянно тук. Някои от тях вече са и на преклонна възраст, по-голяма част от живота им е минал в Трън, отколкото в родното им място, посочва кметът.

Поради липса на кадри здравеопазването в граничния край е „на ръба“. Трън има само един възрастен общопрактикуващ лекар. Все още функционира Спешна помощ и 24-часов спешен кабинет. Ако се регламентира при завършване на образованието младите лекари да работят в нуждаещите се райони, проблемът няма да ескалира, убедена е Цветкова.

Граничният край все още съхранява марката на трънските строители. И заради безработицата, и заради традицията, местните майстори намират препитание в съседни общини.Щом трънските строители все още се търсят, хората са доволни, значи се представяме добре, смята кметът.

Водещ бранш в района е земеделието. Продължават да се увеличават земеделските производители, както и обработваните от тях площи, и добиваната продукция. Преобладава картофопроизводството. Има четирима големи картофопроизводители, но иначе зеленчукът се отглежда масово, отбеляза Цветкова.  Засега единствената надежда за по-траен поминък идва от минералния извор в с. Банкя и отваряне на завод за бутилиране на водата. За предоставената начална концесия обаче се водят дела и сагата навлезе в петата си година. Въпреки проблемите и ограничения поминък обезлюдени села все още няма, уверява трънският кмет.

Подобрено е качеството на водоснабдяването след реконструкция на довеждащия водопровод на Трън. Сега общината кандидатства за финансиране на ремонт и на напорния водопровод до преходния резервоар за града.

Ремонтираната екопътека в Трънското ждрело се радва на туристически интерес. Затворена обаче е частта от трасето, където през юли се срути скала и уби жена. Водят се разговори с фирма за частично обследване на скалите в участъка на трагедията.

Няма как да обезопасим големите каменни масиви в ждрелото, заяви Цветкова. По думите ѝ на някои от местата и кози крак не е стъпвал. Целта на местните ръководители е специалисти да огледат скалите и ако има зони с нарушена цялост, да бъдат обрушени.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Цветкова, какъв ще бъде подаръкът на трънчани за днешния празник?

- Самият празник е подарък за жителите на града. Заради пандемията две години не сме го чествали. Хората се радват, че сега ще празнуваме. Подготвили сме богата програма, в която има за всекиго по нещо. Ще празнуваме два дни. В петък ще има курбан в параклиса и на черквата „Св. Петка“ в кв. „Баринци“, в събота е празничната програма. Надявам се, че ще останат удовлетворени от подаръка.

Празникът е свързан и със завръщането на трънските дюлгери в домовете им. Успяхте ли да съхраните марката на трънските строители?

- Според мен да. Традицията продължава, все още има хора, които отиват да работят извън общината. Наши  строители  пътуват до съседни райони, някои и до София. Безработицата в Трънско е голяма, така че хората намират препитание в съседни общини. Щом трънските строители все още се търсят, хората са доволни, значи се представяме добре.

Кой е най-бързо развиващият се бранш в района?

- Земеделието. Продължават да се увеличават земеделските производители, както и обработваните от тях площи и добиваната продукция. Водещо е картофопроизводството, имаме четирима големи картофопроизводители, но иначе зеленчукът се отглежда масово.

Останаха ли напълно обезлюдени села в община Трън?

- До нас не са стигнали официално все още статистическите данни от преброяването, но нямаме села без нито един жител. Наблюдава се интерес към имотите в района, има доста запитвания към общината, явяват се кандидати на провежданите от нас търгове.

За да се върне населението в иначе красивия Трънски край е необходим поминък. Има ли надежда за разкриване на производствени предприятия?

- От водените разговори до момента единственото, което засега може да донесе по-траен поминък, е концесията за водата в с. Банкя и отваряне на завод за бутилиране на водата, но към момента още водим дела, които не са приключили. Сагата продължава пета година. Надяваме се там да бъдат разкрити нови работни места.

Необходими ли са стимули за задържане на населението в района?

- Определено да. Въпросът обаче трябва да се реши на централно ниво. Би било добре и при дипломиране на кадри, на базата на подписани договори при необходимост на дадена община младите специалисти да имат задължение определено време да работят там. Подобна мярка би помогнала и за заселването на млади хора тук. Практиката показва, че доста учители, зъболекари, лекари, които преди години са дошли в Трън, са се задомили постоянно тук. Някои от тях вече са и на преклонна възраст, по-голяма част от живота им е минал тук, отколкото в родното им място.

В тази връзка има ли опасност Трън да остане без здравеопазване, след като общината вече е само с един обопрактикуващ възрастен лекар?

 - Имаме Спешна помощ и спешен кабинет, в който се дават дежурства и работи 24 часа. В момента съществува проблем с общопрактикуващите лекари, имаме само един на територията на общината. Лекарката е възрастна, очаквам проблемът да се изостри следващите години. Ако се регламентира при завършване на образованието младите специалисти да бъдат разпределени в районите, които имаме нужда, това няма да се случи.

Водопроводът беше голям проблем на Трън. Успяхте да реконструирате довеждащия водопровод, наскоро Общинският съвет подкрепи Ваше искане да кандидатствате за финансиране от ПУДООС и за ремонт на напорния водопровод. Как се повиши качеството на водоснабдяването в Трън и с колко се намалиха загубите на вода?

- Изцяло ремонтиран е довеждащият водопровод на Трън – 4,250 км. Качеството на водоснабдяването е в пъти по-добро, това го виждаме на чешмите, които ползваме. Дебитът на водата е неколкократно по-силен, подобри се качеството ѝ. Преди се е случвало да излизат лоши проби и да се налага почистване на резервоар, хлориране и т.н. Сега нямам уведомление от „В и К“ за проблеми. До 25 октомври ще сме готови да внесем проекта за финансиране пред ПУДООС за напорния водопровод от помпена станция „Банкя“ до преходния резервоар за града. Касае се за 800 м, там няма толкова аварии. Целта ни обаче е да обновим и тези 800 м, за да знаем, че от помпената станция до резервоара в местността „Китка“ вече няма да имаме стари тръби.

Завършихте ли ремонта на екопътеката? Предприети ли са мерки за обезопасяване на района, след като през юли срутила се скала уби жена?

- Приключи ремонтът на екопътеката, пусната е в експлоатация. Част от трасето, където бяха срутени камъните, в момента е затворено. Договаряме с фирма да направим частично обследване на скалите в участъка.

Няма как да обезопасим толкова големи каменни масиви в ждрелото. На някои от местата и кози крак не е стъпвал. Нашата идея и цел, заявена в писмата, които сме пуснали, е да дойдат специалисти да огледат и ако има места с нарушена цялост на скалите, просто да бъдат обрушени. Подобна мярка предприехме и преди няколко години.