Областната болница в Хасково е на едно от последните места по генерирани собствени приходи за първото 9 месечие на годината. Това заяви пред хасковския общински съвет началничката на неврологично отделение в МБАЛ д-р Стефка Вълкова. Тя съпостави приходите на хасковската болница с тези на лечебни заведения от по малки или съпоставими с хасковската, области. Така например болницата в Търговище който е два пъти по-малък град от Хасково и обслужва област с двойно по-малко население, е регистрирала приход от 6 млн 274 хиляди лева от началото на 2009-та година срещу 5 млн и 220 хиляди да Хасково. Още по фрапираща е разликата със Сливен. Градът има население от 103 хиляди души срещу официални 80 хиляди на Хасково, но областната им болница обслужва 209 хиляди души население срещу 303 хиляди на хасковска област. Сливенската МБАЛ обаче е акумулирала 8 млн 189 хиляди лева-с близо 3 млн повече от хасковската. Равния по население като град и област Благоевград, има финансов резултат от 9 и половина милиона срещу хасковските 5 220 млн. Истинския двойник на Хасково обаче е Пазарджик със своите 79 203 жители и 310 хиляди души население на областта. Местната държавна болница е събрала 8 и половина милиона приходи при това в конкуренцията на няколко частни болници. Плюс отдалечения само на 36 км университетски център Пловдив. София пък е само на 109 км.
Според доктор Вълкова съкръщаването на легловата база в хасковската болница от 440 на 375 легла ще засили тенденцията на свиване на приходите, а планираното минаване на климатично отопление в отделенията няма да има очаквания антикризисен ефект. Строената през 1974-та година сграда няма добра изолация и качествена дограма. В нервно например има общо 21 помещения, които изискват 21 климатика. Освен че това е незабавен разход от над 20 хиляди лева, ползата ще бъде малка заради липсата на добра топлоизолация.
Занижените приходи по отделения говорят лошо за самите лекари, лаконично коментираха от ръководството на хасковската МБАЛ. Една болница се финансира само от клинични пътеки, като се изключат държавните субсидии за спешната помощ и хемодиализата. По-малко пари означава по-малко хоспитализирани пациенти и съответно незаета леглова база, която носи само разходи, а не приходи. Защо хората не предпочитат хасковските лекари е въпрос на който самите доктори трябва да си отговорят.
Именно от изработени клинични пътеки се формира и работната заплата на лекари и сестри, посочи още ръководството по повод съпоставката направена от доктор Вълкова. Според нея, по стандарт началниците на отделения трябва да получават минимум 720 лв, а сестрите 440. Заплатите в хасковската болница обаче са 588 лв и 375 за сестрите.
Припомняма че Хасковската многопрофилна болница е на 7-ма място по дългове в страната, със задължения от 2.8 млн лева.
Г. Христов
