Преподавателката по информатика в ПМГ - Хасково Веселка Константинова получи награда „Константин Величков“. С приза се удостояват педагози, подготвили ученици с високи постижения на национални и международни олимпиади.

Високото отличие се присъжда всяка година на 1 ноември – Деня на народните будители.

Веселка Костантинова преподава в престижната хасковска гимназия от десет години. Ръководи школата по информатика. Сред най-успешните й възпитаници е Антон Анастасов, който спечели бронзов медал на Световната олимпиада по информатика в Пловдив.

 Веселка Константинова, учител

Интервю на Христина Котларска

 - Г- жо Константинова, как приемате наградата „ Константин Величков“?

- Получавала съм много награди, но тази е специална за мен. Защото ме номинират учениците .Наградата не е само моя заслуга. Имам един израз – да си навъртиш хлапетата около тебе.

Това е ежедневна подготовка- дори в събота и неделя. Не е шега работа да накараш големи ученици да решават задачи между пет и осем часа.

- Защо станахте учител?

- Нямах подобно намерение. Исках да бъда програмист. Завърших Софийския университет и се върнах в Хасково. Промените бяха започнали и нямаше работа. Имах дете на годинка. Колежка от Изчислителния център ми каза, че не е лошо да взема педагогически профил.

Съображенията ми бяха чисто икономически.

Започнах в Спортното училище. Знаете ли какво е да накараш един борец да ти направи компютърна графика на бутилка за кока кола. Те идват в час разбити - ходят на триразови тренировки. Не може да очакваш чудеса. Но когато им покажа нещо интересно, те се опитват го направят.

- Кое е най-голямото признание, което сте получавала?

- Имам един ученик, който завърши колеж в Итака, САЩ. Беше много притеснен преди една национална олимпиада, аз го надъхвам. Тогава ми каза, че моят оптимизъм е налудничав. След година ми изпрати писмо, че заминава на конференция в Япония, на която ще се обсъжда как да се ловят прашинките от опашките на кометите. Най-накрая ми пишеше - светът има нужда от луди като вас. Заслужавате титлата главен надъхвач на републиката.

- Спомняте ли си първия си учебен час?

- Страх ме беше дали ще се справя. Защото знам какво може да даде един учител. Имах страхотни примери пред себе си- Начева, Георги Ников, Слави Джуров- за мен те са институция. Имат невероятно богата обща култура, владеещи езици още от времето за здравия социализъм. Математическата гимназия беше много консервативна в порядките си. За три неизвинени отсъствия се излизаше от тук. Когато годишната ти оценка е четворка, те изхвърлят и те насочват към механотехникума или към икономическия.

Моите учители бяха преподавали във Френски колежи в Мароко. Прочели доста книжки, и то правилните. Учителят ми по руски език Станилов бе полиглот. Когато завършвах математическата гимназия говореше 8 езика и учеше фински от оксфордски граматики.

В университета имах само един преподавател, който можеше да се мери с тях.

Често не се възприемам като учител.

Странно ми е, когато ми говорят на фамилия. За децата съм Веселка. Само в час се обръщат към мен с „госпожо“. Ще навърша 42 години и за учениците съм „Веселка“.

- Завършила сте със златен медал. Но не може да нямате някоя издънка като ученичка?

- Имам издънка на една бригада в село Сладун. Берем памук. С момичета спим в мазето на детската градина. Имаше дървеници. Момчетата бяха на тавана на кметството. Всеки ден ядем русенско варено с хляб, къпем се веднъж на седмица в банята в Свиленград. Както и да е.

Не можех да си изпълня нормата. А винаги съм била куче медалист. Трябва да съм сред първите.

Другарят Слави Джуров ми казва, че ще вика родителите ми в училище, защото съм мързелива. Тогава се поглеждаме с учителя Димитър Костадинов – Героя. Отиваме до кантара и той ми набутва един камък в чувала с памук и го тегли. Така ме спаси.

На една студентска бригата пък брахме тютюн. За първи път го виждах. Вечерта четоха името ми пред строя – съзнателно съм погубвала реколтата.

 - През всички тези години в училище била ли сте разочарована?

- Да. Не всички колеги ти се радват. Само този, който не работи не греши. Преживявала съм го три пъти. Но когато видиш очите на децата, всичко минава.

Случвало се е да дойда на работа с проблеми и да ме боли глава. След два учебни часа всичко ми минава. Чувствала съм се като енергиен вампир.

- Какво вълнува днешните ученици?

 -Реализацията след училище. Това поколение е по-прагматично от нашето. Когато ходим на национални състезания им обясняват, че в универитетите има страхотни стажантски програми. Но в България няма пари за развиване на научна дейност. Жалкото е, че талантливи децата ще си станат занаятчии, писачи на програми. Алтернативата е да заминат в чужбина.

Знаете ли, че един от идейните съоснователите на световната търсачка Google е възпитаник на нашата математическа гимназия. Казва се Красимир. Поставила съм си задача да го издиря. Не знам фамилията му. Знам само, че е завършил между 1990 и 1993 година. Рових в архивите на училището и намерих няколко Красимировци.

- Каква заплата сте отказвали, за да останете в училище?

- Преди четири години варненска фирма ми предложи заплата от 3 000 лева. Отказах.

- Стигат ли ви парите?

- Да. Но извън училище работя на граждански договор. Занимавам се с програмиране. Ако не го правя, няма да мога да издържа финансово.

- Какво ще промените, ако сте министър на образованието?

Живеем в пазарни условия. Учениците сами трябва да имат право да избират учителите си. 16- годишните знаят какво искат да учат в бъдеще. И не само учениците да имат атестация, но е редно и учителите - от работодател, ученик и родител.

В едно училище са достатъчни 20 преподаватели. Ще работят по 8 часа в училище. Ако са те избрали пет класа, няма да има нужда от друг щат. Ще се спестят средства. Така ще се повиши заплатата на този преподавател.

Не съм съгласна издръжката на ученик в професионалните гимназии да е по-висока, отколкото в профилираните.

- Какво знаят малко хора за вас?

- Че съм скачала 7 пъти с парашут и с бъджи. Искам да летя с делтапланер. Препрочитам „ Трима души в една лодка“. Аз съм щастлив и успял човек.