Русия е напът да анексира около 15% от територията на Украйна в рамките на няколко дни, след като заяви, че жителите на четири окупирани региона са гласували за отцепване от Киев и присъединяване към Москва, посочва британският в. „Индипендънт“.
Изданието цитира председателя на горната камара на руския парламент, според когото Кремъл може да предприеме стъпки за присъединяване на четирите сепаратистки територии към Руската федерация на 4 октомври, само три дни преди 70-ия рожден ден на Владимир Путин (7 октомври).
По повод резултатите от проведените в окупираните украински територии референдуми в Москва имаше празненства, на гигантски екран на Червения площад се четяха послания като "Донецк, Луганск, Запорожие, Херсон - Русия!", допълва „Индипендънт“.
В тази връзка лондонският всекидневник „Гардиън“ информира за официалното искане от назначените от Русия ръководители на Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област в Украйна президентът Владимир Путин да присъедини окупираните територии към Русия. Руското външно министерство заяви, че скоро ще бъдат предприети действия, за да се отговори на "стремежа" на четирите окупирани украински области да станат част от Русия. След като бъдат анексирани, руското ръководство заяви, че ще разглежда нападенията срещу контролираните от Русия области като пряко нападение срещу Русия, посочва „Гардиън“.
Това се случва въпреки продължаващото осъждане от страна на Запада на референдумите, проведени в тези територии, понякога под дулото на оръжие, като "незаконни" и "фалшиви".
Американският в. „Ню Йорк таймс“ също се спира на демонстрираната показност, целяща да придаде легитимност на анексирането на територии от Москва, с която проруски проксита в окупираните райони на Украйна призоваха вчера президента Владимир Путин да анексира регионите.
Исканията за анексиране придаваха подреденост и официалност, които са в противоречие с хаоса, с който се сблъскват руските лидери както на бойното поле, където продължават да търпят загуби, така и у дома, където десетки хиляди руснаци бягат от страната, за да избегнат мобилизация, отбелязва вестникът.
В изданието "Нешънъл интерест" е публикувана статия за кризата около Украйна на руския посланик във Вашингтон Анатолий Антонов. Той посочва, че американските политици се заблуждават, ако смятат, че Русия не е готова да защити Крим или териториите, които могат да се присъединят към страната, "на основание свободното волеизявление на народа". Антонов също така напомня, че през октомври се навършват 60 г. от Карибската криза, когато "СССР и САЩ стояха на прага на ядрен конфликт". Посланикът призовава не само Русия и САЩ, но и другите ядрени държави да потвърдят в общ документ, че "в ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана".
Вестник „Вашингтон пост“ се спира на кризата около Украйна в репортаж за изпълнения с неизвестност път на бягащите от мобилизация руски мъже.
Западният печат отделя внимание и на инцидентите с двата руски газопровода, които бяха повредени от експлозии. „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че два дни след като експлозии в Балтийско море разкъсаха гигантски газопроводи от Русия до Германия, се затвърди мнението, че става дума за саботаж, след като Европейският съюз и няколко европейски правителства определиха случая като нападение и поискаха разследване.
Експерти заявиха, че оценката и отстраняването на щетите по газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2", които бяха използвани като лост в конфронтацията на Запада с Москва заради руската инвазия в Украйна, може да отнемат месеци. Новината за възможна атака срещу тръбопроводите засили и без това силните страхове от болезнен недостиг на енергия в Европа през зимата, посочва вестникът.
Британският „Гардиън“ отбелязва, че политици от цяла Европа предупредиха, че предполагаемото саботиране на двата газопровода "Северен поток" може да е предвестник на нов етап на хибридна война, насочена към уязвима енергийна инфраструктура, за да се подкопае подкрепата за Украйна. Норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре заяви, че Осло му ще засили военното си присъствие в своите инсталации, след като Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ в Европа.
Цените на природния газ се повишиха поради опасенията, че Русия може да спре доставките за Европа през Украйна, като по този начин се увеличиха проблемите, предизвикани от повредата на газопровода "Северен поток" в Балтийско море. „Гардиън“ съобщава, че европейските лидери заявяват, че саботажът е най-вероятната причина за течовете по двата газопровода "Северен поток" между Русия и Европа, след като сеизмолози съобщиха за експлозии около трасетата в Балтийско море.
Германските власти се опасяват, че "Северен поток 1" може да стане "неизползваем завинаги", ако течовете на газопровода не бъдат отстранени бързо. Националната полиция на Швеция започна разследване на течовете, след като властите в Стокхолм предположиха, че "взривовете" са "вероятно умишлено действие". Външната министърка на Норвегия Аникен Хюитфелд заяви, че експлозиите и изтичането на газ в Балтийско море предизвикват "дълбока загриженост" у норвежкото правителство.
