Астероиди, които са били покрити с лед и са се блъснали в Земята преди около 100 милиона години, след образуването на планетите в Слънчевата система, са "донесли" вода за океаните на нашата планета, заяви френският геохимик Франсис Албаред, цитиран от Франс прес и БТА.
Неговите виждания са изложени в статия в сп. "Нейчър". Този изследовател от Екол нормал сюпериор в Лион и френската Лаборатория за науки на Земята оборва общоприетото схващане, че океаните и атмосферата са образувани от вулканични газове, се казва в комюнике на Френския център за научни изследвания.
Луната и Земята са били до голяма степен "сухи" веднага след образуването на Луната в резултат на голям сблъсък на прото-земята (първия геоложки стадий на Земята), а водата се е появила по-късно, пояснява Албаред. Скорошни изчисления показват, че температурите между Слънцето в ранния стадий от съществуването му и орбитата на Юпитер са били прекалено високи и не са позволявали водни пари да се кондензират върху "планетарни ембриони".
Появата на вода на Земята съответства на период, обхващащ между 80 и 130 милиона години след образуването на Слънчевата система. Газовите гиганти са оказали своето въздействие върху траекторията на астероиди и други ледени отломки, които са се блъснали в Земята и са донесли водните си запаси. След като проникнала в земната мантия, тази вода допринесла за образуването на тектоничните плочи, които са били от съдбовно значение за появата на живота, отбелязва изследователят.
Сравнявайки Марс, Венера и Земята - три планети с различна история, Албаред разкрива, че онова, което отличава нашата планета, са тектоничните плочи. Докато търсим екзопланети, ще е добре да си зададем въпроса защо тези три планети в Слънчевата система са толкова различни, казва в заключение той.
