Неваксинираните срещу COVID-19 няма да могат да си поставят адаптирани ваксини срещу "Омикрон" варианта, съобщиха Европейската агенция за лекарствата (ЕМА) и европейската здравна агенция (ECDC) в съвместно изявление.
Причината е че двата препарата, които се очаква да се появят през септември, са одобрени в Европа само като подсилващи дози за вече ваксинирани срещу COVID-19 и не могат да се използват за първоначална ваксинация срещу инфекцията.
В изявлението на двете агенции, една от които е лекарственият регулатор, се казва, че засега няма планове за разширяване на разрешителните за употреба на "Омикрон" ваксините, така че те да се използват и за първоначална ваксинация срещу коронавирусната инфекция.
На 1 септември две нови ваксини, произведени от "Модерна" и "Пфайзер"/"Бионтех", насочени към борба с инфекциите, причинени от "Омикрон" варианта, получиха разрешение за употреба в Европа. ЕС има договори с производителите за доставки на няколко милиона дози през следващите два месеца, като се очаква те да са налични в някои европейски държави още в близките дни.
Междувременно Европейската комисия призова здравните власти в 27-те държави от ЕС да започнат нови ваксинационни кампании, за да подготвят населението си за очакваната със спадането на температурите нова вълна от COVID-19. Досегашният опит показва, че тя вероятно ще бъде видима в повечето държави през октомври, достигайки пик към края на годината.
В насоките здравните власти се съветват да не се изчаква появата на адаптираните ваксини за "Омикрон" срещу COVID-19 за хората на 60 г., хронично болните и неваксинираните, а те да се имунизират възможно най-бързо, изпреварвайки следващата вълна.
"Тъй като различни ваксини ще са налични по различно време през следващите седмици и месеци, държавите членки, трябва да вземат предвид както потенциала за защита, предлаган от адаптираните ваксини, така и ползите от ваксинирано население, особено от рисковите групи, в подходящото време", се казва в инструкциите, разпратени на 2 септември.
Докато пазарът се насити с новите ваксини и те стигнат до всички краища на Европа, ще трябва да се приоритизира, предупреждават от еврокомисията и от двете й здравни агенции. Затова есенната ваксинация трябва да започне от хората, които вероятно ще изкарат тежко COVID-19 - възрастни (над 60 г.), хронично болни, хора с потиснат имунитет, бременни жени, обитатели на старчески и социални домове и здравни работници.
Първо неваксинираните
Европейската комисия съветва здравните власти да се съсредоточат върху неваксинираните още хора, както и към тези без първи бустер, за да подобрят общия имунитет на населението и да ограничат разпространението на вируса.
"Ваксините, базирани на оригиналния щам, все още осигуряват защита от тежко заболяване и трябва да бъдат използвани, в случай че все още не са налични адаптирани ваксини", се казва в изявлението на здравните агенции на ЕС.
По данни на европейската здравна агенция в ЕС неваксинирани са 14% от населението над 18 г., а 35.5% са без поставен бустер.
В България положението е по-различно. Запазвайки последното място по ваксинация в ЕС още от появата на ваксините в края на 2020 г., България все още не е успяла да имунизира срещу COVID-19 дори един от трима свои граждани, задържайки ниво от 29.9% на завършилите първоначалния курс на ваксинация 21 месеца след появата на ваксините в ЕС. С поставен бустер са 11.5%, а ваксинираните с втори бустер са едва 0.8%. Неваксинираните български граждани са 70%.
Еврокомисията подчертава, че ваксинирането на хората без имунизация срещу коронавируса е "особено важно за групите с висок риск от тежко протичане на инфекцията и за държавите с по-ниски нива на ваксинация".
Посочва се, че трябва да се увеличи процентът на ваксинирани деца и младежи, които въпреки често безсимптомното протичане са опасни за рисковите групи и увеличават вероятността от появата на нови варианти, увеличавайки разпространението на вируса.
В ЕС са разрешени за употреба две ваксини, адаптирани към "Омикрон" варианта - на "Модерна" и на "Пфайзер"/"Биотех". Те могат да се поставят на лица над 12-годишна възраст, но само като бустерна доза.
Тежко протичане не е непознато и сред децата, а дългият COVID (продължаващи симптоми месеци след изчезването на вируса) не е за подценяване, предупреждават от Брюксел.
Колко безобиден е "Омикрон"
Случаите на COVID-19 в Европа са се утроили между началото на юни и средата на юли в първата истинска лятна вълна от появата на заболяването. Оттогава броят на активните случаи намалява, но остава висок, особено сред хората над 65 г., при които има значително увеличаване на хоспитализациите и необходимостта от интензивно лечение.
Над 2300 души продължават да умират от COVID-19 в Европа всяка седмица.
"Тези числа са тревожни не само защото показват подценяване на реалната ситуация, но и защото не вземат предвид последици като дългия COVID-19 и въздействието на пандемията върху психическото здраве", пише в насоките, разпратени в здравните министерства от Брюксел.
Умората от пандемията и свалянето на повечето ограничения в Европа създават рискове вируса да започне да циркулира бързо в ЕС, отваряйки вратата за нови варианти, които могат да се разпространяват по-бързо и да предизвикат по-тежко заболяване.
Еврокомисията се тревожи, че от април броят на ваксинираните в ЕС едва се е променил. Над 7.5% от най-възрастните остават неваксинирани, а 16% от хората над 60 г. нямат бустер.
Кои да са приоритет за ваксиниране
За есенната кампания за ваксинация еврокомисията препоръчва за бустерна доза - втора или следваща, усилията да се насочат към хората над 60 г. и пациенти с хронични заболявания, с отслабен имунитет и бременни жени. Препоръчва се да се обмисли ваксинирането на здравните работници и работещите в социалните домове. Обитателите на старчески домове трябва да получат бустери преди следващата COVID вълна.
Този път кампанията за ваксиниране трябва да започне от най-рисковите групи - възрастни, хронично болни, бременни, обитатели на старчески домове и медици.
Вторият и следващите бустери могат да се поставят от третия месец след предходната ваксинация, като се започне от хората, поучили усилваща доза преди повече от шест месеца.
Колко ефективни ще са "Омикрон" ваксините
Несигурността какъв нов вариант ще вземе щафетата от доминиращия сега "Омикрон" през есента и зимата прави невъзможно да се предвиди дали могат да се появят значителни разлики в защитата между ваксините.
Но ЕМА и здравната агенция на ЕС очакват вече одобрените адаптирани ваксини, както и други, които ще се появят (протеинови), да "разширяват имунитета срещу вариантите на безпокойство, които наскоро се появиха и разпространиха, особено "Омикрон" и неговите подварианти", се казва в мнението на експертните агенции.
Поради неизвестността какъв щам ще върлува в Европа през студените месеци все още не е ясно колко ефективни ще са "Омикрон" ваксините. Надеждата е, че те са двувалентни - действат срещу оригиналния щам от Ухан и към актуалния в момента "Омикрон".
Двете специализирани институции препоръчват "Омикрон" ваксините да се поставят поне 3-4 месеца след прилагането на предишната доза.
Те цитират проучвания, според които хората с хибриден имунитет - ваксинирани и преболедували, имат допълнителна защита и техният имунитет отслабва по-бавно от тези, които са ваксинирани, но не са боледували от COVID-19, както и от боледувалите неваксинирани.
Силата и продължителността на защитата зависи от използвания тип ваксина, времето след ваксинация или инфекция, кой вариант на SARS-CoV-2 е причинил инфекцията, както и от специфични за гостоприемника фактори.
"Препоръчително е лица с първична ваксинация и скорошна инфекция със SARS-CoV-2 да изчакат поне 3 месеца или за предпочитане дори повече от 4 месеца преди получаване на бустер", се казва в изявлението на европейските здравни агенции.
Как да се организира кампанията
Според Европейската комисия властите трябва да обмислят отварянето отново на ваксинационните центрове, които бяха закрити в началото на лятото, когато повечето европейски държави практически имунизираха населението си, или да се обърнат към личните лекари, за да реализират новата ваксинация.
За улеснение се препоръчва COVID кампанията за ваксиниране да се комбинира с имунизациите за сезонния грип.
Еврокомисията препоръчва да се разработят ваксинационни програми във всяка европейска държава, които да разпишат подробно кои ваксини ще бъдат използвани за кои групи от населението, според това как адаптираните за "Омикрон" се различават от оригиналните препарати. А също да се реши кога какви имунизации ще се правят при навлизането на епидемичната вълна и при евентуалната поява на нови варианти на COVID-19.
В насоките се съветва да се предвиди проактивна комуникационна кампания, след като се появят адаптираните ваксини, която и развенчава митовете и дезинформацията, като се обърне особено внимание на каналите, където се разпространява дезинформация за войната в Украйна. Промотиране на ваксинацията в училищата и ангажиране на политическата класа и обществото с ваксинацията са решаващи за успеха според Европейската комисия.
Какво освен ваксини
В упътването, предназначено за здравните министерства, се казва, че ваксините не са достатъчни за ограничаване на инфекциите и трябва да се допълнят с други мерки, които да защитят уязвимите хора и да намалят натиска върху здравните системи. Този тип мерки са особено ефективни преди идването или в началото на епидемичната вълна, се казва в инструкциите.
"Следователно е възможно някои от нефармацевтичните мерки да трябва да бъдат въведени през следващите месеци", пише еврокомисията.
Като такива се посочват носенето на маски в транспорта и на закрито, ограничаването на събиранията, работа от вкъщи.