Над 300 млн. лв. годишно е щетата за бюджета от заплата в плик, изчисляват от дирекция „Управление на риска“ в Националната агенция за приходите. Преди десетина години тази сума е била повече от 400 млн. лв., но благодарение на предприетите от НАП мерки и различни икономически фактори, се е стопила с около 100 млн. лв., уточняват от офиса на Агенцията в Хасково.

Най-рисковите сектори, в които част или цялото възнаграждение се изплащат „под масата“, са в търговията на едро и дребно, строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Най-губещи от недекларирания доход остават служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права. От офиса на НАП в Хасково обясняват, че те могат да изчислят загубите си с помощта на калкулатора на сайта: www.zaplatavplik.bg, като въведат заплатата, на която се осигуряват и тази, която реално получават.

„Ако работник получава реално 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, загубата за служителя в следващите 30 години е близо 109 000 лв. В тази сума влизат пенсията, както и обезщетенията за майчинство и безработица, от които ще се лиши служителят. Освен това, той губи възможност да се възползва от пълния размер на по-високите данъчни облекчения за деца, тъй като те се изчисляват върху заплатата, на която се осигуряват лицата“, коментират експерти от дирекция „Управление на риска“ в НАП.

За да запознае работниците с рисковете, които поемат, ако се съгласят да се осигуряват на по-нисък от реалния си доход, приходната агенция стартира кампания „Заплата в плик“. Тя акцентира върху ползите за обществото от доброволното деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски, както и на щетите, които причинява недобросъвестното поведение.