Четиринадесет камери, изработени от българи, са разположени по тялото на новата мегаракета на НАСА - 98-метровата SLS. Това съобщи за БТА главният им конструктор инж. д-р Петко Динев. Оптичните уреди ще контролират правилната работа на двигателите, излизането на горивото, откачването на степените и освобождаването на новата спускаема капсула "Орион", по време на първия полет на ракетата Артемис 1 днес от стартовия комплекс 39B в космическия център "Кенеди" във Флорида.
Камерите, които ще следят полета към Луната, са от линията Bobcat, създадени във фирмата на казанлъчанина Петко Динев. Те издържат на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното. Обективът е специално изработен. Освен на конструкцията, сънародникът ни е автор и на кода,и на схемите на космическия оптичен уред.
Всички платки на камерите са тествани в България, насищането на компоненти върху тях, подготовката и изработването на корпуса им са реализирани също у нас. Камерите са сглобени в офиса на компанията в Бока Ратон, Флорида, също от българи. Работещи зад океана наши сънародници направили трасировката на платките. Можем с гордост да кажем, че изделията са дело на български ум и ръце, заяви Петко Динев, който е доктор на науките в САЩ.
Петко Динев е възпитаник на математическата гимназия в Казанлък. Негов класен ръководител бил популярният физик Теодосий Теодосиев, випускът на Динев бил първият за младия тогава учител.
Динев е работил и в лаборатория в Стара Загора, в която правели системи за лазерна локация, с цел откриване шпионските спътници на САЩ. Бил е и асистент в Техническия университет в София. През 1996 г. защитил докторантура по цифрова обработка на изображенията в Атлантик юнивърсити, Флорида. Шест месеца след пристигането му в САЩ започнал работа в НАСА, пет години по-късно преминал в сферата на телекомуникациите.
В момента компанията на Динев произвежда богата палитра от продукти – високотехнологични камери, видеокарти, цифроващи информацията в компютър, както и системи за автоматичен контрол на производството.
