Тази сряда – на 24 август, апелативният съд във Варна ще реши съдбата на изгорилия паспорта си на протест пред руското консулство в града Алексей Алчин. Случката е от 26 февруари т.г., два дни след избухването на войната в Украйна.
От първото заседание по делото, насрочено в необичайно ускорен темп по искане на Руската федерация (РФ) за екстрадиция на гражданина ѝ, която беше одобрена от тричленен състав на Варненския окръжен съд, до второто – на което ще се потвърди или отхвърли предаването му, има точно 16 дни.
Алчин, който прекарва последните пет години във Варна с редовни документи, собствен бизнес и треньорска дейност, според искането на руската прокуратура е обвинен за невнесен ДДС от 2015 г. на фирмата, която притежавал в родината си в размер на 282 млн. рубли. Пак според същия документ, издирването му започнало още през 2018 г.
Самият Алчин твърди, че е напуснал Русия в края на 2016 г. след получена информация, че ще бъде притиснат по линия на бизнеса си, свързан с изкупуването, преработката и дистрибуцията на скрап, съдържащ скъпоценни метали от руските силови структури. Основно, заради изразено след анексирането на украиския Крим през 2014 г. несъгласие с руската политическа линия.
И макар, докато живее в България, Алчин неколкократно и безпроблемно да се прибира в Русия, големите изпитания за него започват именно след началото на войната в Украйна и политическата му акция с изгарянето на руския му паспорт. Отделно от това, той е един от доброволците, които помагат на украинските бежанци от края на февруари у нас.
В средата на юни Алексей Алчин е арестуван в дома си във Варна въз основа на искане на прокуратурата в Русия. Повече от месец прекарва под „домашен арест“, а от 2 август е задържан за постоянно в ареста.
Въпреки изразената от Алексей Алчин политическа позиция срещу войната в Украйна и аргументите на защитата му пред съда, че организираното срещу него наказателно преследване в РФ е точно по тази причина (а и съдейки по казусите на редица руски опозиционери и несъгласни с официалната Кремълска позиция), според българската прокуратура „няма представени доказателства за политическо преследване на Алексей Алчин в Русия“.
Първоинстанционният български съд „не чу“ и „не видя“, че документите за поисканата екстрадиция на Алчин са донесени на ръка, лично и в противоречие с изградената практика, от служител на Руското посолство в Министерство на правосъдието, и се произнесе, че „няма законови основания да бъде отказана екстрадицията на 46-годишния Алексей Алчин“, защото руското правосъдно министерство декларира, че искането "няма цел преследване на лицето по политически мотиви ... или политически възгледи".
Не беше отчетено и, че на равнище Европейски съюз, още на 3 и 4 март Съвет правосъдие и вътрешни работи приема, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно правни въпроси...”, както и факта, че също през март РФ се оттегли от Европейската конвенция за защита правата на човека.
„Става дума за съдбата на цялата политическа руска имиграция в България", смята бившият руски депутат и понастоящем живеещ във Варна Генадий Гудков от организацията “За свободна Русия”.
Подобен прецедент би отворил широко вратата на поредица от искания срещу руснаци, живеещи в България, които са против официалната политическа линия на Москва.
Междувременно, във Варна и София се състояха няколко протеста на българи, руснаци и украинци срещу евентуалното екстрадиране на Алексей Алчин. Интелектуалци, общественици и журналисти изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев, в което изразяват сериозни съмнения към руското правосъдие и с пояснението, че „екстрадирането на руския гражданин ще бъде удар по авторитета на България пред демократичния свят“.
Позиции с опасения изразиха още от Атлантическия съвет и от Българския хелзингски комитит, които смятат, че българският съд се доверява напълно на руската страна за спазването на правата на Алексей Алчин, при наличие на десетки примери, че правосъдие за критиците на Кремъл в Русия няма.
Преди по-малко от седмица българският евродепутат Радан Кънев поиска ЕК да издаде конкретна препоръка към страните от ЕС за спиране на екстрадицията на руски граждани към Руската федерация. Според него, всички гаранции, предоставени от нея по въпросите на правата на човека, не са нищо повече от празни декларации.
Инициативата на Кънев събира подписи от евродепутатите до 1 септември.
За Алексей Алчин срокът за това обаче може да се окаже прекалено дълъг.
Според българския закон за екстрадиция – където между другото пише, че екстрадиция се отказва, ако има съмнение, че човекът, за когото тя е поискана, е преследван по политически причини, а животът и здравето му са застрашени -делото е двуинстанционно.
Решениято на апелативния съд е окончателно, а в срок от 24 часа от потвърждаване на екстрадиция, заверен препис от него се изпраща на правосъдния министър, за да може Върховната касационна прокуратура да уговори с молещата страна – в случая РФ, дата и място на предаването на екстрадирания.
Докато живее във Варна Алексей Алчин тренира деца в бойното изкуство иайдо, чиято философия може да се обобщи като защита при нападение с оръжие (меч – бел.а). Дали уменията на Алчин ще се окажат достатъчни, за да бъде чут от Варненския апелативен съд ще стане ясно утре.
Заседанието е насрочено за 13.30 ч.
От 13:00 Движение "За Свободна Русия" организира протест във Варна: Не на екстрадицията на Алчин и други граждани в путинова Русия!
