В района на Източното Средиземноморие няколко човешки цивилизации от бронзовата епоха започват да западат едновременно преди хиляди години. Акадската империя и Старото египетско царство се разпадат, което предизвиква мащабна социална криза в целия Древен Близък изток и Егейско море, довела до намаляване на населението, спад в търговията, огромни щети и значителни културни промени.
Първоначално учените смятат, че причината за драстичния упадък на древните човешки цивилизации са климатичните промени и войните. Те обаче установяват нов виновник по някои фосилизирани кости.
Археогенетикът Гунар Нойман (Gunnar Neumann) от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" ръководи изследователския екип, който анализира изкопаните останки от древно погребение в пещера, наречена Хагиос Хараламбос в Крит. Екипът е открил някои генетични доказателства за наличието на патогени, които може би са отговорни за двете най-сериозни заболявания в историята.
Екипът заявява, че коремният тиф и чумата са били широко разпространени заболявания, причинени от патогени, които не бива да се отхвърлят като причини за обществените промени около 2200 г. пр. н. е.
Изчезнали патогени вероятно са отговорни за най-опасните болести в древната история
В статията си, озаглавена "Ancient Yersinia pestis and Salmonella enterica genomes from Bronze Age Crete" (Древни геноми на Yersinia pestis и Salmonella enterica от бронзовата епоха в Крит), публикувана в списание Current Biology, те пишат, че тези два вирулентни патогена са се появили в края на ранноминойския период в Крит, които вероятно са допринесли за трансформацията на ранните цивилизации.
Бактерията Yersinia pestis е причинила три опустошителни глобални пандемии, които са отнели живота на десетки милиони хора. Благодарение на технологичния и научния напредък се разкрива част от тази изгубена история от древната ДНК, открита в анализираните от екипа стари кости.
Учените подозират например, че бактерията е заразявала хората поне от периода на неолита.
Миналата година учени разкриха, че ловец-събирач от каменната ера вероятно е умрял от чума хиляди години преди да имаме доказателства, че болестта е достигнала епидемични размери.
Възстановените геномни доказателства обаче досега са били от по-студени региони. Малко се знае за въздействието на патогените върху древните общества с по-топъл климат като тези в Източното Средиземноморие заради разграждането на ДНК при по-високите температури.
Изследователите извличат ДНК от 32 индивида, живели между 2290 и 1909 г. пр. н. е., която показва наличието не само на Y. pestis, но и две линии Salmonella enterica - бактерия, отговорна за коремния тиф. Двата патогена са били разпространени в Крит през бронзовата епоха, но сега са изчезнали, така че е по-трудно да се определи как са могли да заразяват хората.
Авторите изказват хипотезата, че Y. pestis не би могла да се предава чрез бълхи, така че е възможно да се е предавала чрез аерозоли. Същевременно S. enterica също няма белези, които да предизвикват тежки заболявания, така че пътят на предаването ѝ остава неизвестен.
Изчезнали патогени са предизвикали социална криза, която е довела до разпадането на древни цивилизации. Кредит: Pixabay/csamhaber
Инфекциозните болести са основен фактор за упадъка на древните цивилизации
Въпреки че е малко вероятно един или и двата изчезнали патогена да са единствените виновници за промените в древните цивилизации в Средиземноморския регион в края на III хилядолетие пр. н. е., ДНК доказателствата показват, че инфекциозните болести са основен фактор за техния упадък.
Двете болести може да са се разпространили сред хората и техния добитък, а климатичните промени трябва да са причинили недостиг на чиста питейна вода, което е довело до по-голяма податливост на населението на инфекциозни заболявания.
Тъй като и двата патогена са изчезнали и в костите не се откриват следи от тях, археолозите обикновено ги пропускат. Но археологическите проучвания разкриват, че такива патогени са поразявали и древни цивилизации, и разказват за начина им на живот, за тяхното здраве и за еволюцията на патогените.
„Въпреки че е малко вероятно Y. pestis или S. enterica да са единствените виновници за обществените промени, наблюдавани в Средиземноморието в края на 3-то хилядолетие пр. н. е.“, пишат изследователите в своята статия, „ние предлагаме, като се има предвид [древните] ДНК доказателства, представени тук, инфекциозните заболявания трябва да се разглеждат като допълнителен допринасящ фактор, вероятно във взаимодействие с климата и миграцията, както бе предположено по-рано."
Екипът препоръчва по-подробно генетично изследване на повече останки от Източното Средиземноморие, за да се разгадае още повече загадката как изчезналите патогени биха могли да повлияят на древната история.
Ancient Yersinia pestis and Salmonella enterica genomes from Bronze Age Crete - Gunnar U. Neumann, Eirini Skourtanioti, Marta Burri, Maria A. Spyrou, Johannes Krause, Philipp W. Stockhammer et al. - Current Biology Published:July 25, 2022 DOI:https://doi.org/10.1016/j.cub.2022.06.094
Extinct Pathogens Ushered The Fall of Ancient Civilizations, Scientists Say, Science Alert
