Днес на 42 години от този свят си отиде нашият колега и приятел Атанас Господинов. Един от първите, които заработиха за каузата на ESCOM в Хасково, воюваше дълго време с коварна болест. Накрая загуби съревнованието със съдбата, но запази мястото си в нашите сърца. Наско ще живее в спомените на роднини, близки и многобройните си клиенти, с които работеше през 19-те години в ESCOM. Почивай в Мир, Наско. Дано си на по-добро място.

ЕДНА СЪЛЗА

Атанас Господинов

Не тъжи ако ти кажат, че ме няма
Не плачи защото просто спя дълбоко
Избърши сълзата непослушна дето
тъй предателски ти плува във окото.

Аз исках да ти кажа и на тебе
Но уви, зает бях или пък ти
Все нямахме време за нещата дето
Най-важните от всичко са били.

Ако някога ме срещнеш във съня си
Знай, не аз съм нахълтал неканен
Много по-дълго с теб искам да бъда
Ти за мене повече от всичко значиш.

Днес обаче искам да те поканя
Да намериш тихия бряг на морето
Вярно, няма стъклено море в атласа
Затова го нося вътре във сърцето.

Отвори сърцето ми, когато спомен
Като сълза във окото ти изплува
Да ти покаже това място, където
Аз щом се събудя ти там да ме чакаш.

Там обещавам аз към тебе да тичам
Обещавам да те прегърна с ръцете
Там аз ще пея, ти ще свириш на арфа
Не вярвам тогава да пея фалшиво.

Ще пожелаеш ли да дойдеш не зная
Затуй море от сълзи ми плува в очи
Не искам да плачеш, не този е края
Тебе ще търся, щом се събудя.
Там бъди.