Разстройството от аутистичния спектър (ASD) е неврологично състояние и състояние на развитието, което засяга начина, по който хората общуват, научават нови неща и се държат. Симптомите на аутизма могат да включват трудности при взаимодействие с другите и адаптиране към промени в рутината, повтарящи се поведения, раздразнителност и ограничени или фиксирани интереси към конкретни неща.
Въпреки че симптомите на аутизъм могат да се появят на всяка възраст, първите признаци обикновено започват да се проявяват през първите две години от живота на детето. Хората с аутизъм могат да се сблъскат с многобройни предизвикателства, които могат да бъдат повлияни чрез услуги за поддръжка, разговорна терапия и понякога лекарства.
До ден днешен невролозите и медицинските изследователи не са идентифицирали основните причини за аутизма. Въпреки това минали открития предполагат, че това може да бъде причинено от взаимодействието на специфични гени с фактори на околната среда.
Интересното е, че скорошни невронаучни изследвания са установили, че биологичният състав на червата може да допринесе за някои от най-характерните симптоми на разстройството от аутистичния спектър. По-конкретно, експерименти с мишки показват, че пътят между чревните бактерии и централната нервна система може да повлияе на социалното поведение.
Въз основа на предишни констатации, изследователи от университета в Рим "Tor Vergata" и университета в Калабрия наскоро са провели ново проучване върху мишки, изследвайки ефектите от трансплантацията на фекален микробиом, събран от донори с аутизъм, на мишки. Техните резултати, публикувани в Neuroscience, дават допълнителни доказателства, които свързват чревния микробиом със социалното поведение, типично за аутизма.
"Трансплантацията на фекален микробиом (FMT) чрез сонда от донори деца аутисти на мишки доведе до колонизация на подобен на ASD микробиом и аутистично поведение в сравнение с потомството на бременни мишки, изложени на валпроева киселина (VPA)", пишат Енио Аволио. "Такива вариации изглежда са тясно свързани с увеличените популации на Tenericutes плюс значително намаление (p <0,001) на Actinobacteria и Candidatus S. в стомашно-чревния тракт на FMT мишки в сравнение с контролите."
Аволио и колегите му изследвали две различни групи мишки. Мишките в първата група (т.е. експерименталната група) получили трансплантиран микробиом, произхождаща от червата на деца с аутизъм, докато мишките в другата (т.е. контролната група) били изложени на VPA, синтетично съединение с антиконвулсивни свойства, докато били в утробите на майките си.
"В контекста на FMT се обясняват повишените нива на експресия на провъзпалителните фактори IL-1β, IL-6, COX-1 и TNF-α както в мозъка, така и в тънките черва", пишат изследователите в своята статия.
Интересното е, че Аволио и колегите му забелязали, че мишките, които са получили микробиом от аутисти, показват необичайно поведение, докато изпълняват различни тестове в лабиринт, които се използват широко в невронаучните изследвания. Тяхното поведение може да бъде свързано с наблюдаваното при деца и възрастни с аутизъм.
Последните открития на този екип от изследователи, изглежда потвърждават предишни резултати в областта, което предполага, че чревният микробиом наистина може да играе роля в социалното поведение. В бъдеще те биха могли да вдъхновят нови изследвания в тази област и да допринесат за тестването и постепенното въвеждане на лечения за аутизъм, които също така вземат предвид диетата и здравето на червата.
"Като цяло констатациите от настоящото проучване потвърждават ключовата роля на чревния микробиом при разстройството от аутистичния спектър", пишат Аволио и колегите му в статията си. "Необходими са обаче по-нататъшни изследвания, преди да може да се извърши каквато и да е възможна манипулация на чревните бактерии с подходящи диети или пробиотици при индивиди с аутизъм."
