Ако подходим статистически - такава е равносметката за ефективността на 47-мото Народно събрание (от 3 декември насам депутатите са заседавали 99 пъти и са приели 73 закона). Народните представители заемат местата си в парламента за последно в петък (29 юли). След това официално излизат в лятна ваканция, но президентът Румен Радев ще разпусне Народното събрание, защото то не успя да излъчи ново правителство. Указ се очаква още в началото на следващата седмица. Предстои той да определи и дата за предсрочни избори (по всяка вероятност 2 октомври) и да назначи служебно правителство.
Този парламент нямаше значима законодателна ефективност, не само заради постоянните спънки от страна на опозицията, но и заради липсата на опит в голяма част от депутатите в най-голямата политическа сила "Продължаваме промяната". На брой законите не звучат много, но голяма част от тях бяха поправки, а за други депутатите се активизираха в последните седмици.
За липсата на ключови реформи през закони допринесе и договореното - което рядко се спазваше - в коалиционното споразумение между формациите на Кирил Петков и Асен Василев, БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България": да внасят съвместни законопроекти, за да е предварително ясно, че има разбирателство по тях.
На отиващия си парламент се наложи да гласува и решенията, за които нямаше разбирателство в Министерския съвет (или някои от коалиционните партньори - БСП и "Има такъв народ" заплашваха, че ще напуснат), въпреки че те бяха в ръцете на правителството:
Парламентът трудно зае позиция срещу агресията на Русия, а с решението за военна помощ за Украйна, но официално само за ремонти, Народното събрание угоди на БСП. Благодарение на действие на опозицията в лицето на ГЕРБ-СДС, пък депутатите одобриха т. нар. френското предложение за отпушване на дългогодишния спор със Северна Македония за начало на европреговори за присъединяване.
В 47-мото Народно събрание за първи път в съвременната история на България мина вот на недоверие срещу правителство, при това с гласовете на уж коалиционния партньор "Има такъв народ" (който на практика свали кабинета с напускането си дни преди това). В същата комбинация - ГЕРБ-СДС, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане", като демонстрация преди това отстраниха председателя на парламента Никола Минчев.
Така в очакване на тежка зима България остава без парламент, който да може да гласува закони, обвързвани с получаването на плана за възстановяване и устойчивост (голяма част от които дори не са внесени), без редовно правителство и партиите влизат в кампания за предсрочни избори - трети извънредни в рамките на година и половина. Въпреки усилията на ГЕРБ, ДПС и БСП те не успяха да върнат хартиените бюлетини.
Отсега изглежда, че заради разделението и фрагментираната подкрепа, ново управление трудно ще се сформира и след предсрочния вот.
Съдебна реформа, ама надали
За близо девет месеца управление четворната коалиция има само два приети законопроекта, свързани със съдебната реформа.
Коалицията прокара закриването на специализираното правосъдие, замислено още от двата предходни кратки парламента. Главният прокурор Иван Гешев, който е основен защитник на специализираните прокуратура и съдилища побърза да атакува промените в Конституционния съд. Наскоро съдът одобри закриването, но не и начина на преназначаване на магистратите.
В последните дни на настоящия парламент с гласовете на "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" беше дадена и по-голяма независимост на европейските прокурори.
За следващ парламент обаче ще остана заявката на "Продължаваме промяната" още от предизборната кампания миналата година за реформа в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и за по-качествено и ефективно законодателство срещу корупцията. От КПКОНПИ сам си тръгна Сотир Цацаров, а управляващите така и не успяха да направят назначение на негово място, като в последния месец предложиха начело Бойко Рашков,. Тъкмо антикорупционният закон се оказа и арена на най-много публични сблъсъци между "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ".
Неизпълнена остана и друга основна заявка, залегнала в коалиционното споразумение на четирите формации, в сектор правосъдие - предсрочно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Този състав на Висшия съдебен съвет очаквано отказа да отстрани Гешев, въпреки исканията на двама министри на правосъдието.
В последния момент, преди седмица, министерството на правосъдието предложи пакет от законодателни промени и мерки, с които се въвежда възможност за ефективно наказателно преследване на главния прокурор в случай на данни за престъпление. В него е предвидена и изрична забрана парламентът да излъчва действащи прокурори и следователи за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, както и възможност за обжалване на прокурорските откази да се разследва.
Трудната част от промените в сектор правосъдие потъна. За избор на двама членове на Конституционния съд (който в момента работи в непълен състав) и изцяло нов състав на Инспектората на Висшия съдебен съвет (който е с изтекъл мандат от над 2 години) е необходимо квалифицирано мнозинство от ⅔ от депутатите, което коалицията нямаше и без да се разпада.
Смените на ключови постове - едно голямо нищо
Още при старта на 47-мото Народно събрание се знаеше, че то трябва да се заеме със смени в осем сектора, но през изминалите месеци нито една не беше осъществена. Целите бяха за:
- нови управител и двама подуправители на Българската народна банка
- двама конституционни съдии
- главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет
- председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни
- член на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет
- управител на Националния осигурителен институт
- член на Националното бюро за контрол за СРС
- ръководство и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и др.
Още в първите седмици на парламента започна процедура по смяна на председателя на комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Управляващите не харесваха работата на тогавашния ѝ състав и за да спрат решенията му, приеха мораториум върху определяните от него цени на водата, тока и газа. В началото на февруари беше избран Станислав Тодоров, но преди се оказа, че решението е противоконституционно. Заради това в предпоследния ден на 47-мото Народното събрание беше утвърдено връщането на бившия председател Иван Иванов.
Опитът за смяна на управителя на Българската народна банка (БНБ), където кандидат остана само Любомир Каримански от "Има такъв народ", се смята и за началото на края на четворната коалиция.
Неразбирателствата в коалицията започнаха да стават публични тъкмо след липсата на подкрепа, но и оценките за номинирания от партията на Слави Трифонов, макар представителите ѝ да отричат това да е причината. "Има такъв народ" твърдят, че причината за напускането им на управлението са условията при които беше договорено вдигането на ветото срещу Северна Македония за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, но това е по-скоро повод.
В началото на този парламент по-редовно на работа се появяваше и санкционирания за корупция по закона "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски, известен с постоянните си отсъствия, но след това отново изчезна от първия ред и дойде на работа, за да гласува за свалянето на правителството.
Какво свърши парламентът некачествено
Войната на Русия в Украйна постави допълнителни предизвикателства пред управлението не само заради икономическата, енергийната и бежанската кризи, но и идеологическите различия между формациите в коалицията натежаха. В резултат парламентът така и не гласува в подкрепа на военна помощ за атакуваната от Русия страна, а се съгласи само на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ. Едва впоследствие министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова (председател на БСП) започна да казва, че страната не изнася директно оръжия за Украйна, но "какво правят други страни с купеното от България оръжие, е тяхна работа".
В същинска сага, отнела два месеца, се превърна и темата с достъп до парламента със сертификати за COVID-19. Мярката така или иначе беше бутафорна, тъй като не се предвиждаха наказания за нарушителите, а и депутатите възприеха тезата, че по конституция достъпът им до парламента като тяхно работно място, не може да бъде спрян. В резултат контрол за сертификати имаше само за служителите на парламента и журналистите. Но пък за сканиращите сертификати устройства и тестове на входа, за които нямат COVID документ Народното събрание е похарчило малко над 25 хил. лв. (25 074 лв.), сочи справка по закона за достъп до обществена информация, изпратена до "Дневник".
Хааааа