Ще ни бъде ли полезен обичайният сандвич за обяд или ще живеем по-дълго, ако откажем месото. В днешни дни е възможно да научим отговора с помощта на генетичния анализ.

През 1953 г. учените откриха ДНК, 50 г. по-късно завърши разшифроването на генетичния код и вече знаем колко гена имаме и каква е последователността им в молекулата на ДНК. Затова и днес е възможно всеки да си поръча генетичен анализ, за да разбере толкова много за бъдещото си здраве.

Пътят на... сандвича

Какви ли не сложни неща мисли човек за себе си. А според учените всичко се свежда до резултатите от взаимодействието на нашите гени и обкръжаващата ни среда.

Всичко, което попада в организма ни, преминава някакъв път на обработка и изменения. Съвсем малко са веществата, които влизат и излизат в непроменен вид. А пътят, който останалите изминават в тялото ни, е удивително сложен и включва над 700! реакции. 

Така и сутрешният сандвич в началото се активира – разделя се на микрочасти, захранва ни с енергия, но при този процес използва токсични за клетките вещества – свободните радикали. А след това се извършва детоксификация – отровите се неутрализират и извеждат от организма.

Тези два процеса са в равновесие. Затова и животът е възможен. Но ако реакциите в първата фаза са нормални, а детоксификацията е недостатъчна?

Тогава част от вредните вещества се задържат в организма, а за него това е оксидативен стрес, от който клетките остаряват по-бързо, т.е. самият човек се състарява в повишена скорост.

Но за това не е виновен само сутрешният сандвич. Отговорността за липсата на равновесие се крие в гените ни.

Съдба или гени? 

Именно гените ни правят различни един от друг. От тяхното разнообразие зависи не само разликата в цвета на косата, но и тази в обмяната на веществата, (не)способността на тялото да изхвърля токсините. Ако генът е променен, значи е изменена и неговата активност.

В резултат на това при двама души в едни и същи условия на живот, еднаква възраст, последствията от едно и също събитие/реакция могат да са различни – за единия – добри, а за другия – отрицателни. И ако някой се задълбае в проблема, ще установи, че причината е в... ген под името CYP1А2.

Затова и днес в рекламата от типа "Пийте доматен сок, полезен е за здравето", науката нанася съществена поправка – да, за повечето хора със сигурност е така, но ако искате да знаете дали вие сте един от тях, трябва да се направи изследване на гените ви.

По същата причина някой вегетарианец, макар и на вашата възраст, може да изглежда с 10 г. по-млад, но това съвсем не означава, че и вие бихте изглеждали по същия начин, ако не ядяхте месо. Защото генетичният анализ може да покаже, че сте от хората-носители на гени, отговорни за хомоцистеиновия обмен. Т.е. нуждаете се от много витамини В, които се съдържат основно в храната от животински произход. И ако се откажете от нея, ще се наложи витаминна корекция. В противен случай ще нарасне опасността от инфаркт.

Учените дори са изчислили, че индивидуалната програма на хранене може да удължи живота с 14 години!

Друг пример – независимо, че един мъж (при това лекар) се грижи много за себе си, холестеролът му е над нормата. При генетичен тест може да се установи дали това всъщност не се дължи на наличието на ген, асоцииран с повишеното ниво на холестерола. Ако е така, вече е ясно как може да му се помогне и това съвсем няма да е трудно. Но за да стане това, предварително трябва да се разбере причината защо въпреки разумното хранене холестеролът е остава висок.

Причината за съвременните тенденции в лечението и корекциите на начина на живот е съвсем проста – тъй като гените не могат да бъдат променени, трябва да се промени обкръжаващата среда. Ако например се установи, че сте в повишен риск от остеопороза, добре е да го разберете още на 30 г. – така щеима достатъчно време да се коригира средата, в която живеете. Именно това позволява на много учени днес да твърдят, че съдбата може да се променя!

Пия, пуша, а съм съвсем здрав. Защо? 

Пътят на промяната – активация и детоксификация – преминава не само храната, но и всичко останало, което попада в организма ни, т.е. и лекарствата, и цигареният дим.

Именно поради генетичните различия един човек спокойно може да споделя от личен опит "Пуша по над кутия на ден, така беше с родителите ми, но те живяха над 80 г. Просто избирахме качествен тютюн и редовно ходехме в планината".

Но това може съвсем да не важи за вас – защото генетичното изследване може да докаже, че рискът да заболеете от рак на белите дробове при вас е с 40 пъти! по-висок отколкото при другия. И виновни за това ще са гените GSTM10/0 + CYP1A1 lle/val. В такъв случай не трябва изобщо да пушите – планината с нищо няма да помогне.

Учените вече са преметнали, че индивидуалният подход при изписването на лекарства, основан на генетичните особености на човека, могат да спестя милиони странични реакции от медикаментите и поне милион сърдечни пристъпи годишно. Ако човек знае достатъчно за себе си на генетично ниво, може да вземе мерки така, че неблагоприятните генетични особености да не се реализират.