Близо двайсет хиляди българи ежегодно губят битката с рака, каза министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. Тя участва в представянето на проекта на Националния план за борба с рака в Република България 2030.
С тази стратегия осигуряваме рамка за концепция за холистичен подход на грижите, посочи тя. Онкозаболяванията са сред основните приоритети в здравеопазването не само в европейски мащаб, но и в България. Броят на новодиагностицираните нараства, като ежегодно се диагностицират над 36 хиляди българи. Ако не се предприемат мерки, се очаква до 2030 год. смъртните случаи да се увеличат с 24 на сто, посочи още министър Сербезова. Министерството на здравеопазването вкара почти максималния си ресурс, за да имаме този план, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев.
В събитието участват и представители на Българското онкологично научно дружество, Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Националната пациентска организация, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и др.
Министър Сербезова изрази надежда, че планът и предвидените в него дейности ще се надграждат, ще се съставят мултидисциплинарни екипи, за да се осигури интегрирана грижа за пациентие. По думите й е необходимо да се създаде национална мрежа за онкологичен контрол, да се реорганизира доболничната помощ, да има мониторинг, да се осигурят палиативни грижи, да се създадат регистри, както и да се гарантира навременен достъп до диагностика и лечение.
За да може да се намали броят на новорегистрираните случаи, е нужна превенция, тъй като тя е най-голямата икономия за лечението на което и да е заболяване, каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз. По думите му трябва да се помисли за стимули на населението, за да участва в различните скринингови програми, които се предвиждат в плана.
Превенцията на онкологичните заболявания се състои в промяна на начина на живот, с ваксиниране, със скринингови програми за рак на дебело черво, на бял дроб, на маточна шийка, на гърда, на простата, каза проф. Асен Дудов, началник Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник“ и участник в работната група по изработването на плана. По думите му е нужно в страната ни да има иновативни диагностика и лечение, за да може болестта да се овладее по най-добрия начин.
Честотата на онкологичните заболявания в България и в Европа е приблизително еднаква, но на година смъртността от тях в България е по-висока, посочи д-р Александър Симидчиев, член на работната група. По думите му е нужно да се обърне сериозно внимание на проблемите с чистотата на въздуха, а децата от ранна възраст да бъдат запознати с правилните начини на хранене и с физическата активност. Първичната профилактика, изразяваща се във ваксиниране, също е ключов момент в намаляването на заболелите, допълни той.
Водещи в скрининговите програми са скандинавските страни, които работят от 30 години и сега се виждат резултатите им, посочи проф. Галина Куртева от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. По думите ѝ целта е тези програми да стигнат до 90 на сто от хората, но успеваемостта достига до около 30 на сто, което налага организиране на информационни кампании, допълни тя. Имаме амбиция за създаване на скринингови програми за рак на бял дроб и на простата, добави лекарят.
Късното диагностициране е основен проблем в страната. Болните от рак в Европа, които преживяват една година, са над 12 милиона, от които 300 хиляди са деца и за тях има значение колко и как живеят, каза още проф. Куртева. По думите ѝ близо 60 на сто от пациентите имат нужда от психологическа подкрепа в началото на болестта, но не по-малко от 30 на сто имат нужда от подкрепа в хода на болестта. Често работодателите отказват да върнат на работа диагностицираните, посочи още проф. Куртева. Друг проблем за пациентите и семействата им е липсата на палиативни грижи, допълни тя.
Трябва да се осигурят онко-психолози, социални работници, рехабилитатори, както и да има стандарт в палиативната грижа, каза д-р Антоанета Томова, началник на Първо отделение по Медицинска онкология в Комплексен онкологичен център – Пловдив. По думите ѝ е нужно и да се изгради система за обезболяващи лекарства, да сработи единна политика в палиативната грижа и лечението на болката, подобряване на възможностите на здравните специалисти, прилагащи комплексна грижа, стандарт за немедицинска грижа, регистри.
В България има съвременна диагностика, но не всички пациенти имат достъп до нея, каза Деян Денев, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Денев посочи, че за антираковия план в Чехия са осигурени 730 млн. евро.
Финансирането на плана ще бъде чрез европейски средства и от държавния бюджет, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев, но не уточни дали има направен предварителен финансов анализ и каква сума е необходима за осъществяване на дейностите по плана.
