Преди петнадесет години една комета изригна толкова силно, че за кратко време стана по-голяма от Слънцето по видим обем, а отломките ѝ скоро отново ще бъдат забележими.
През 2007 г., след като 115 години се държи като напълно нормална краткопериодична комета, кометата 17P/Holmes блесна милион пъти по-ярко за по-малко от два дни - най-мащабното кометно избухване, наблюдавано някога. При това тя изхвърля такива огромни количества прах, че комата ѝ за момент е по-голяма от Слънцето. Астрономите прогнозират, че материалът, разпръснат по време на тази експлозия, ще бъде наблюдаван отново през август и септември тази година, както и през февруари-март 2023 г.
Кометите са непредсказуеми обекти, както са се убедили много търпеливи наблюдатели. Много от тях не успяват да оправдаят очакванията за това колко ярки ще станат или достигат своя връх преждевременно. Само няколко от тях в крайна сметка изненадват с положителен резултат. Нито една от тях обаче не е достигнала удивителните и все още необясними избухвания на Холмс през 1892 г. и 2007 г., първото от които доведе до откриването ѝ, което иначе би било много малко вероятно с тогавашната технология.
Д-р Мария Грицевич (Maria Gritsevich) от Университета в Хелзинки се интересува най-вече от това какво се е случило с материала, който Холмс е изхвърлила при тези събития. В Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (Месечни известия на Кралското астрономическо дружество) тя и нейните съавтори моделират пътя на праха от събитието през 2007 г.
Такива малки частици са подложени на налягането на слънчевия вятър, както и на гравитационното въздействие на планетите. Две частици с различен размер ще следват различни орбити, дори ако тръгват от едно и също място, а не се знае точно разпределението на размера на частиците. Праховите частици могат дори да променят орбитите си, така че моделирането на движенията е изключително трудна задача.
Въпреки това авторите откриват, че материалът, изхвърлен при този взрив, е образувал форма на пясъчен часовник, като отделните дялове се виждат с разлика от шест месеца.
"Предвиждаме, че еволюиралата прашна следа на кометата 17P/Holmes трябва да бъде видима дори със скромни телескопи през 2022 г.", се казва в статията.
Докато правят изчисленията си, авторите отправят призив към любителите астрономи да бъдат нащрек за отломки, за да проверят работата си, а прахът е открит точно преди публикуването на статията през март.
"Прогнозите на статията съвпаднаха с новите наблюдения, направени във Финландия през февруари-март 2022 г.", коментира Грицевич пред IFLScience, което дава на екипа увереност, че прахът ще бъде видим в прогнозираното от тях време.
Не е известно защо Холмс прави такива огромни взривове, както и защо това се случва само при определени приближавания към Слънцето. Всяка комета се състои отчасти от прах, споен от лед. Слънчевата топлина, която разтопява външните слоеве лед, освобождава както смес от замразени преди това газове, така и задържания преди това прах. Под въздействието на слънчевия вятър и радиацията те се разширяват и се разнасят зад кометата, образувайки познатата форма на "опашка". Разпръсната на много по-голяма площ, кометата става по-видима, отколкото когато целият ѝ материал е събран на едно място.
И все пак милионно увеличение на яркостта е нещо, което не е успявала да постигне никоя друга комета, докато Холмс може би го е направил два пъти - точното увеличение през 1892 г. е невъзможно да се определи, тъй като не е известна яркостта на кометата преди избухването ѝ през тази година. От друга страна, въпреки че се появява на всеки седем години, кометата Холмс не е наблюдавана между 1906 и 1964 г., въпреки че астрономите са знаели къде да я търсят - тя просто е останала слаба през този период.
С диаметър от 3,4 км ядрото на Холмс е прашинка в сравнение с мегакометата Бернардинели-Бернщайн (Bernardinelli-Bernstein), така че не става въпрос за размер. Грицевич посочва статия, предполагаща необичаен състав за Холмс, но това е само хипотеза с голяма несигурност.
Друга експлозивна снежна топка, кометата 29P/Швасман-Вахман (29P/Schwassmann-Wachmann), представлява интересно сравнение. Въпреки че избухванията ѝ са много по-малки, орбитата ѝ е много по-далеч от Слънцето, което я прави също загадка.
"Надеждна връзка за поведението на тези две комети не може да бъде установена с днешните знания", коментира Грицевич пред IFLScience, особено след като Швасман-Вахман изглежда периодична. Въпреки това тя смята, че разгадаването на едната може да хвърли светлина върху другата.
За съжаление, не се очаква земната орбита да се пресече с праховата следа на Холмс, така че няма да получим нов метеорн поток от изригването.
Evolution of the dust trail of comet 17P/Holmes - Maria Gritsevich, Markku Nissinen, Arto Oksanen, Jari Suomela, Elizabeth A Silber - Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, Volume 513, Issue 2, June 2022, Pages 2201–2214, https://doi.org/10.1093/mnras/stac822
Debris From The Largest Comet Outburst Ever Recorded May Soon Be Visible, IFLScience
