Веселин Белевски

58-годишният Веселин Белевски от Хасково е дипломиран архитект. Но вече три десетилетия вместо сгради проектира музикални инструменти. На традиционния джаз фестивал в града тази есен организаторите почтително му бяха посветили цяла вечер – “30 години “Китари Белевски”.

Над 140 уникални инструмента са проектирани и изработени в неговото студио край Хасково. С негови китари свирят в Лас Вегас, Лондон, Париж.

В началото на 90-те години Веселин Белевски слага началото на една своя детска мечта – да построи цех за производство на музикални инструменти. Влага в начинанието близо 100 000 германски марки. 

Сега, близо 20 години по-късно, признава: “Имам чувството, че през всичките тези години съм духал във вятърна мелница. Не знам чия. Но от моя гледна точка – безсмислено”.

Лютиерът-архитект Веселин Белевски е убеден, че началото на съвременната цивилизация е поставено от ... корабостроенето. “Нуждата от нови търговски пътища по море дава тласък на строителството на огромни кораби. Пионери са холандците. Те са бичкиджиите на Европа”, смята Белевски. Холандците първи са впрегнали вятъра като двигател на така наречените си мелници. Но те първоначално се използвали за бичене на трупи за строителството на кораби. По-късно се сетили, че могат да използват енергията за изпомпване на вода и отвоюване на суша от морето. И едва накрая – за мелене на зърно.

“Направата на един музикален инструмент е изключително тънка работа. Освен усет и чувство, иска се и технология. Забележи къде по света се правят най-добрите инструменти – в Европа и Северна Америка. Това са технологично най-напредналите нации. Например за направата на корабния кил са използвани стотици сложни сглобки, той не е просто едно дърво”, отбелязва Белевски. По аналогия – за направата на китара също се използват десетки отделни елементи. Всяко парче дърво трябва да е съхнало определен брой години, да е обработено по уникален начин.

Според архитекта-музикант историята на съвременния свят е история на технологиите. А направата нещо толкова съвършено като китара е еманация на технологията и показател за мястото на една нация в днешната цивилизация. Вероятно всеки отдаден на професията си човек има обяснения за света според занаята си. Според майстора на китари той изглежда така. Не е задължително да  му се вярва.

На снимката Веселин Белевски държи в ръка прототип на проектирана от него блус китара. Идеята – три алуминиеви диска поемат вибрациите на струните и ги възпроизвеждат в уникален звук. “Първата такава китара е патентована в Калифорния през 1929 година. Използвали са тенджера, вградена в инструмента. Сега такава китара е класика”, разказва лютиерът.     

“Искам да докажа на света и на себе си, че и на Балканите може да се прави нещо на световно ниво, стига сме подсмърчали в ъгъла. Моите китари са сред най-добрите в света”, казва Белевски.

В САЩ го признават безрезервно. “Европейците са по-надменни в това отношение. Дължи се на вековните им традиции. Чуят ли, че си българин, повдигат надменно вежди: Българин и музикален инструмент? При американците не е така. За тях няма значение какъв си, стига да покажеш нещо изключително”, признава лютиерът.

След като парцелира планетата, музикантът прави същото и с България. “В едно предаване по телевизията Жоро Матев каза, че блусът в България го има само между Хасково и Димитровград. Тогава пък скочи Васко Кръпката: Как така? А къде е Подуене? Е, ами няма го Подуене”, смее се Белевски.

Хасково обаче също не е пощаден. “За джаз феста тази година от общината отрязаха обещаните 7 бона, дадоха само едни 1000 лева. С Митко Русев съкратихме наполовина програмата на фестивала, за да се поберем в рамките на парите. Не е причина финансовата криза”, горещи се музикантът. “От общината поканиха разни Кости и Андреи. Поне 5 бона са се оръсили за тия чалгаджии. Ако не са поне 5 бона, ще си отрежа ташаците”, побеснява Белевски. “Тия кайсии от общината похарчиха толкова пари за гнусните чалги, колкото за целия джазов фестивал, на който идват световни музиканти”, отсича безцеремонно той.

Освен обяснение за историята на света, Белевски има и своя лична история, която разказва цветисто. “Когато развалиха времето (има предвид промените през 1989 година, а иронията е по повод нашумелия девиз на тогавашното СДС - “Времето е наше”), напуснах проектантската организация и се заех с амбулантство. Девизът беше “Продавам, заменям каквото и да е срещу нещо друго”. Продавах дрешки и натрупах парици. 100 000 марки. Всичко вложих в цеха за музикални инструменти. Оттам започнаха номерата на комунизма обаче. Мотаеха ме с нотариални актове, с кадастъра, с каквото се сетиш. Сто пъти променяха името на местността. От години си го знаем като “Карамутли”, после беше “Сатмал дере”, сега е “Кекличево стопанство”. Обаче го няма в кадастъра. Така че съм без адрес, реално погледнато”.

Белевски изпада в ярост, навлизайки в темата за безсмислието да се прави каквото и да е в България. “Имам дългосрочна виза за САЩ – до 2012 година. Ама как да отида, като нямам пет лева в джоба. Когато бях там преди няколко години, хората ме молеха да остана. Но имах в Хасково едно съдебно дело за побой над комунизма, та се върнах. Грешка”.          

“След 80 години шибани преустройства в мозъка на българина сме с променена ценностна система”, продължава майсторът на китари. И разказва за основателите на казанлъшката фабрика “Кремона” – двама братя. Единият – Димитър Георгиев, в началото на по миналия век е изпратен в Италия да научи занаята. “Забележи – изпратен е на разноски на тамошния дърводелски еснаф! Виждаш ли какъв хъс са имали някога за знания, за бизнес, за прогрес! Сега да си чул някой частник да е пратил някого някъде? Всеки си гледа интереса и толкова”, отсича Белевски.

Като обобщаваща илюстрация на случващото се през последните 20 години в България, Белевски дава пример с пловдивската фабрика за китари “Орфей”. През 1997 г. от испанска фирма им доставят голямо количество дъсчици за гриф на китара и 7000 кв.м. махагонов фурнир срещу авансови 1500 долара. Две години по-късно няма плащане от пловдивската фабрика и испанците пращат свой представител- Аментерос, да провери какво става. “Какво да стане – всичко разграбено, докато директор бил някакъв комсомолски деятел. Циганите са задигнали сушените в продължение на години при специални условия дъсчици. Предполагам, че размерите им са били идеални за кюмбето”, разказва Белевски. И продължава: “Няма да забравя думите на Жоро Гьоков, тогава зам.-шеф на “Орфей”: “Някакво комсомолско педалче е осрало пътеките и сега ние вървим по тях и само се пързаляме по лайната. Ужас, майна!”

С прототипа на своята последна блус китара Веселин Белевски ще участва на най-голямото в света изложение на музикални инструменти – в САЩ. През януари в Калифорния се провежда НАМ – “Нешънъл Американ мюзик маркет”. “Да те признаят там е все едно да продадеш краставици на краставичар”, образно изяснява Белевски. И допълва: “Абе, аз съм най-добрият в това кьоше на света. Ама какво от това?”.

Тодор Кръшков