Според нас думата "джипче" може да спори за думата с най-много значения в света. Зад нея се крият всякакви модели - от леки коли с малко по-високо окачване и черна пластмаса отстрани, до истински проходими машини със заключени диференциали, изпитващи пълна ненавист към асфалта и градската цивилизация.

За много автомобилни фенове обаче "джипче" означава само едно - компактен градски 4х4 автомобил с приличен пътен просвет, специализирани електронни асистенти, повишаващи проходимостта, и стилна визия.

Suzuki Vitara е точно това за нас. През годините японският модел се промени много и се превърна от способна офроуд машина, която става и за ежедневна машина, в такава, която става и за извън пътя. Разликата е огромна. Част от тази промяна се корени в модернизирания спрямо предишните поколения външен вид, за който стилът също е важен, както и в изоставянето на остарялата, но доказана в офроуд средите концепция за купе, монтирано върху шаси.

Четвъртото поколение на Vitara се появи през 2015 г. и затвърди всичко това, което беше започнато от предишния модел. Добрата новина е, че то още е на пазара след няколко модернизации. Лошата е, че от 2015 г. мина доста време и е съвсем логично да го сметнем за малко остаряло като концепция и инженерни решения. Решихме да не избързваме с изводите и нагласите и да го пробваме наново, без предразсъдъци.

НОВОСТ ИМА

Нова за модела е Full Hybrid системата. И досега Suzuki Vitara се предлагаше в хибридна версия, но тя беше от типа mild hybrid, който не ни дава пълното хибридно усещане на автомобил, движещ се и само на ток, макар и на къси разстояния. Вече не е така.

Full Hybrid версията на Vitara разполага с по-голяма батерия и по-мощен електромотор, които в комбинация не просто подпомагат бензиновия агрегат и му осигуряват допълнителна мощност, когато това е необходимо, но позволяват и изцяло електрическо движение при потегляне и плавно шофиране с ниска скорост. Например когато си търсим място за паркиране в мола.

В интерес на истината, това не звучи особено впечатляващо във време, в което на пазара има десетки не просто пълни, но и плъг-ин хибриди, чиито батерии могат да се зареждат от контакта, но пък системата на Suzuki Vitara е приятен компромис на добра цена.

Разглеждаме я като метод за сваляне на разхода на гориво. И, оказва се, ефективен. След 200 изминати километра, разделени по равно между магистрала и градско шофиране, стрелката за нивото на бензина беше мръднала едва доловимо, а показанията на бордовия компютър показваха 6.3 л/100 км. И това при положение, че по магистралата си позволихме да поддържаме по-сериозно темпо, а там електромоторът почти не влиза в употреба.

За сериозна динамика и дума не може да става. Тук акцентът е върху разхода и ежедневната практичност. Мощността от 116 к.с. е по-скоро в долната граница на това, което би не се искало, но е достатъчна, за да наречем Vitara пъргаво градско джипче.

На магистрала ситуацията е малко по-различна и то не защото на колата не ѝ стига мощност, а по-скоро заради шума.

За да поддържаме 140-150 км/ч, 1.5-литровият бензинов двигател поддържа доста високи обороти и, съответно, нива на шум, което донякъде нарушава комфорта в кабината. После обаче се сещаме, че може да намалим скоростта с 20 км/ч и да слушаме музика отново необезпокоявани - нито от увеличения шум под капака, нито от камерите за следене на скоростта.

Колкото до екстрите, разполагаме с всичко, с което свързваме модерните автомобили - 7-инчов тъчскрийн дисплей, отопление на седалките, разпознаване на обект в мъртва точка, системи за контрол при спускане и следене на пътната лента и т.н.

ТРАДИЦИИ

Традицията повелява Suzuki Vitara да има четири задвижващи колела и това продължава да е така, макар и срещу доплащане.

Системата на колата е наречена от японците ALLGRIP и не е предвидена за тежък офроуд, но предлага електронни настройки, които могат да ни помогнат да се измъкнем от неприятна ситуация в пясък, сняг или кал, без да изисква от нас специални умения.

Изборът между различните режими се прави от удобен контролер, разположен зад скоростния лост, така че винаги ще ни бъде под ръка. А ако се объркаме и не знаем кой режим е най-подходящ, винаги може да го натиснем и да изберем режим Auto.

Най-хубавото на Suzuki Vitara и неговите офроуд способности е фактът, че самата кола ни подтиква да я изведем извън пътя. Проблемът с повечето кросоувъри днес е, че те са твърде помпозни, лъскави и претенциозни, и чисто психологически човек не допуска възможността да ги подкара по някой тесен черен път в планината, където има много възможности за нараняване на лаковото покритие и джантите.

Това, разбира се, не означава, че Suzuki Vitara е спартански автомобил, към който няма да изпитаме привързаност и симпатии, нищо подобно. Просто част от характера му е да бъде леко изцапан авантюрист. Пък и с едно пастиране в края на уикенда, дребните драскотини лесно се отстраняват.

Suzuki Vitara е интересен автомобил, защото идва от едно малко по-старо време на автомобилостроенето, когато сякаш всичко бе една идея по-истинско. Разбира се, с това вървят и някои недостатъци, но и качества като ниско тегло, опростена конструкция, изчистен дизайн и достъпна цена. Харесва ни това в него, както и фактът, че не го е страх от приключения, което го прави истинско "джипче", каквито останаха малко.