За четвърт век, откакто съществува, от опит за създаването на площадка за размяна на мнения и неформални срещи на бизнесмени и политици, Петербургския международен икономически форум (ПМИФ) се превърна в странна смесица от заседания на „партийния актив“ и колективна психотерапия, пише в анализ на опозиционното руско издание The Insider, което вече е базирано в Латвия. Последният форум (15-17 юни), който беше маркиран с участието в него на талибаните (официално забранена организация в Русия) само потвърди неговия декоративен характер.
От учредяването на ПМИФ в него се съчетаваха няколко цели, особено важни за Кремъл: Броят и нивото на контактите подкрепяше самочувствието за икономическа мощ. А възможността за излагане пред чужденци на собствени идеи и виждания с назидателен тон винаги беше привлекателна за тези, които произлизат от бившия СССР. За това постепенно ПМИФ се превърна в „олимпиада“, площадка за повишаване на престижа на Русия. Но всъщност се оказа прекрасен индикатор за случващото се в страната.
А всичко започна по съвсем различен начин
А всичко започна по съвсем различен начин през 1997 г. Тогава Русия вече беше обявила, че пристъпва към активното строителство на капитализма след като една година по-рано беше гласувала против комунистическия кандидат за президент, но без да подозира че през 1998 г. ще последва банкрут на държавата.
В първите години на управлението на Путин, когато цените на нефта растяха, а реформите от 90-те години даваха обещаващи резултати, форумът започна да придобива облика на икономическа дискусионна площадка. Броят на участниците и техният статус постоянно растяха. През 2004 г. в Петербург се срещнаха премиерите на Русия, Украйна и Молдова. А година по-късно за пръв път в качеството му на президент участва Путин. От тогава следващите форуми преминаваха под неговия патронаж и заемаха важно място в дневния ред на държавата.
Сред анексирането на Крим през 2014 г. и последвалата прокси-война в Донбас, цел на ПМИФ за руското ръководство стана да се докаже пред света, че в Русия всичко върви по план, не съществува никаква международна изолация и опитите чрез санкции да се ограничи икономическото влияние на Русия се провалят.
С всяка година броят на постигнатите съглашения по време на ПМИФ растеше. През 2014 г. те бяха 175, а през 2021 – 800. Растеше броят на участниците и на бюджета на ПМИФ. През 2019 г. участниците бяха 19 хиляди, а бюджетът достигна 3 милиарда рубли (около 50 милиона долара).
След 2014г. ПМИФ се превърна в нова площадка за общуване на Путин със света, когато неговите международни пътувания бяха ограничени. Въведена беше формата на „голяма пресконференция на Путин“ по време на заключителното пленарно заседание, в която той съчетава ролите на загрижен, справедлив лидер, разбиращ нуждите на обикновените хора, със статута на стратег, направляващ „победите на руската икономика“ и успешното противоборство със Запада. Сериозният международен характер на мероприятието биваше внушавано и от участието на чуждестранни модератори.
Участието на гости от чужбина с висок обществен или политически статут, особено след 2014 г. често имаше за мотив провеждането на политически консултации на съответното ниво, без необходимостта да се провежда специално посещение.
Войната с Украйна разми целия грим за това в какво се е превърнал ПМИФ. Инерцията разголи истинските цели на мероприятието до гротескно ниво. Статусът „международен“ беше осигурен от делегацията на Египет, от президентът на Казахстан, президентите на т.нар. „народни републики“ Луганск и Донецк и представителите на групировката „Талибан“.
Като главно събитие в работата на ПМИФ беше замислена речта на Путин, която казионните средства за масова информация анонсираха едва ли не като обявяване на „новия световен ред“.
Всъщност тезисите на Путин се оказаха поредната комбинация на излагани в последните години от него виждания за натиска на Запада срещу Русия, за вярата в собствените сили и надеждата по отношение на „дружествените“ държави и за неизбежността на собствения успех, гарнирани с подходящи исторически препратки.
„Нашите действия по отношение на Донбас нямат никаква връзка с икономическите проблеми в света. Ръстът на инфлацията, проблемите с храните, горивата и енергетиката като цяло – това са резултати от системните грешки в икономическата политика на действащата администрация в САЩ и на европейските бюрокрации“.
Виновни са Западът и санкциите срещу Русия, а войната няма никакво отношение
Путин особено упорстваше, че за кризата са виновни Западът и санкциите срещу Русия, а войната в Украйна няма никакво отношение. ЕС е загубил „субектност“ и е под контрола на САЩ. Русия е готова да сътрудничи с всички, които приемат нейните виждания. Обществото е консолидирано както никога. Целта е не замяна на липсващата от внос номенклатура на стоки и услуги, а развитие на най-добрите технологии в света. Не липсваха и традиционните обещания: понижаване на лихвите по ипотечните заеми, отмяна на проверките за бизнеса, съкращаване на присъдите за стопански престъпления, комплексна модернизация на комунално-битовия сектор и повишаване на качеството на живот на село.
„Последните събития само потвърдиха това, което изтъквах и по-рано: вкъщи е по-надеждно. Тези, които не пожелаха да се съобразят с тази очевидна истина, загубиха на Запад милиони, ако не и милиарди долари“- отбеляза държавния глава.
Обстоятелството, че кандидатурата на Украйна за членство в ЕС вече е на дневен ред не можеше да останат извън вниманието на Путин:
„ЕС не е военна организация, военно-политически блок, за разлика от НАТО. За това ние винаги говорихме и аз говорех, че нашата позиция е последователна и разбираема – нямаме нищо против“, заяви Путин.
Но в перспективата да продължи да воюва с държава – кандидатка за членство в ЕС следващите му думи издават липсата на виждания как Русия може да противодейства на този процес:
„Украйна рискува окончателно да се превърне в колония на Запада. Там освен горския материал от Карпатите, пшеницата и царевицата, нищо повече украинско на никого не е нужно“.
В речта си, продължила повече от час Путин не спомена и мимоходом Китай. На фона на видео обръщението на Си Дзинпин към участниците във форума, това може да свидетелства за раздразнение у Путин за общата „умерена“ позиция на Китай по отношение на очакваната помощ и подкрепа за Русия.
В своето обръщение Си Дзинпин не спомена под никаква форма войната в Украйна.
„Необходимо е да се развива икономическата глобализация. Следва да се засилва координираната политика за развитие на държавите и за хармонизиране на международните регламенти и стандарти. Необходим е отказ от разединение и от срив на доставките, от едностранни санкции и максимален натиск“- посочи Си Дзинпин.
Но най-неприятна изненада за Путин се оказа самостоятелната позиция, която в дискусиите застъпи с достойнство президентът на Казахстан Токаев, който неколкократно заяви значението на всестранните отношение на Казахстан с Китай.
При това за пръв в присъствието на Путин Токаев открито заяви, че Казахстан няма да признае „самообявилите“ се народни републики в Донбас, които той определи като „квази образования“. Това беше ясна позиция за отношението на новото казахстанско ръководство към аспирациите в Русия към районите в северен Казахстан с преобладаващо руско население. Токаев не се задоволи с това, но и подложи на критика „руски депутати и журналисти“, които застъпват подобни възгледи.
Този епизод е още по-значим защото възникна след въпрос на модераторката на дискусията Маргарита Симонян (бивша ръководителка на „Раша тудей“), чийто съпруг Тигран Кеосян е един от флагманите на тези среди, които критикува Токаев.
„Кажимон Очумелевич“
Путин остави без коментар случващото се пред очите му, но подчертано избегна да се обръща по име и презиме към казахстанския си колега, като само един единствен път го нарече „Кажимон Очумелевич“, което звучи като гротеска за правилното - Касим-Жомарт Кемелевич. И това едва ли е дипломатически гаф или лапсус, а начин по който Путин изразява личното си отношение към лидера, заради установяването на власт на който в началото на годината Путин стовари в Казахстан пет въздушно-десантни дивизии под егидата на Договора за колективна безопасност.
Но реакциите не закъсняха след завършването на форума. Заместник-председателят на Комитета по въпросите на Съдружеството на независимите държави към Държавната Дума Константин Затулин още на следващия ден заяви:
„Това, че Казахстан не признаваше и няма да признае („народните републики“) беше ясно и без това заявление на Токаев. Но това, че Токаев каза това в присъствието на президента Путин, - привидно честно, публично, според мен беше некоректно. Остави впечатлението за предизвикателство към седящия до него президент Путин. Нашите т. нар. съюзници по Евроазийският съюз и по Договора за колективна безопасност много своеобразно възприемат своите задължения и своето съюзничество към интеграционните обединения – като към „шведска маса“. Вземат това, което им харесва, а това което не им харесва оставят“.
И за да е ясно какво има предвид Затулин продължи: „Редица области и градове с преобладаващо руско население имат „слабо“ отношение към това, което се нарича Казахстан. Навсякъде и в отношение на Украйна ние казваме: ако между нас има дружба, сътрудничество и партньорство, тогава не се повдигат никакви териториални въпроси. Ако обаче това го няма е възможно всичко. Както в случая с Украйна.“
И логично, на 18-ти юни в. „Комерсант“ съобщи, че в акваторията на нефтения терминал в Новоросийск, от където по тръбопровода на Каспийския тръбопроводен консорциум се осъществява изцяло износа на казахстански нефт за Западна Европа, са разкрити 50 морски мини от времето на Втората световна война. По тази причина работата на терминала е преустановена, а мероприятията по разминирането се очакват да започнат до края на месеца.
рр
сс