Хубавото е това, че във френското предложение за пръв път официално се застъпват български искания, това е положително и означава, че ЕС в лицето на Макрон оценява българските искания спрямо Северна Македония. Според моето тълкуване българите са третирани като малцинство, което за нас е неприемливо. Ако ние влезем като малцинство това означава край на българските аспирации спрямо Македония. Това каза историкът проф. Христо Матанов в предаването "Денят започва".

"При всички случаи технологичният срок за промяна на северно-македонската конституция ще е зад френското председателство, така че в него няма да може да се осъществи какъвто и да е компромис както някои казват", обясни проф. Матанов.

Българските искания станаха видими за ЕС, отбеляза още той.

"За мен това е добър документ, виждаме концентрирани усилията на една национална дипломация, но и тази на ЕС да се постигне балансирано решение, в което да се намери подход за българските искания. Френското предложение на ЕС дава една добра рамка и отговаря на почти всички искания, които ние през тези две години искахме Скопие да изпълни", коментира журналистът Николай Кръстев в студиото.

"Аз имам подозрения, че Северна Македония не иска да започне преговори веднага, като че ли ги устройва да бъдат център на внимание и да ги подкрепя ЕС и България да бъде изолирана, това е тяхна стара мечта. Така че, съмнявам се в тяхното желание да влязат в ЕС", допълни проф. Матанов.

Николай Кръстева смята, че Северна Македония иска да върви напред и има нужда от ЕС.