Пътностроителните фирми ще изчакат крайния срок 30 юни, когато според решението на Народното събрание от 20 април трябва да се приключи разплащането на 1.2 млрд. лв. за извършени от тях дейности по текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на пътищата. До тази дата трябва да се приеме актуализацията на бюджета, след което пътностроителните фирми ще заведат искове към държавата за пропуснати ползи, които по техни оценки са между 150 и 200 млн. лева. Това обяви председателят на управителния съвет на Българската браншова камара (ББК) "Пътища" Стефан Чайков.

Фирмите все пак се надяват с актуализацията на държавния бюджет да бъдат предвидени близо 2 млрд. лв., които според тях са дължими от държавата за изпълнени от тях дейности по ТРП на пътищата, като от тях 520 млн. лв. са за доплащане на извършени дейности от 2020 г. включително, 1.2 млрд. лева по започнати ремонти дейности, които трябва да бъдат довършени, и над 180 млн. лева по договорите с държавното дружество "Автомагистрали" за ново строителство за предоставени материали и механизация.

По думите на Чайков това щяло да е щета за всеки българин, допълвайки, че след като фирмите дефинират точния размер на щетата, щели да подадат сигнал в прокуратурата срещу членовете на междуведомствената работна група между Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), която беше сформирана преди няколко месеца, за да провери договорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) с пътните фирми за ТРП за периода 2018-2021 г. при управлението на третото правителство на Бойко Борисов. Работната група вчера (15 юни) обяви изводите от доклада си. Причината за сигнала до прокуратурата е, че създавайки документ с невярно съдържание, членовете на работната група са причинили щета на бюджета в особено големи размери.

"Нашата цел е да докажем, че тези хора с некомпетентността си и с желанието да обслужат нечий политически интерес причиняват драматична щета на бюджета и искаме да я дефинираме ясно", коментира Чайков на пресконференция в БТА, като изтъкна, че в доклада на междуведомствената работна група имало "безбройни лъжи" и той бил "100% неточен". По думите му "не можем да намерим друго обяснение освен липсата на пари в бюджета в безбройните противоречия" в доклада. Използва и думата "шизофрения" по отношение на работната група.

"Все още се надяваме, че народните представители ще проявят мъдрост и загриженост за живота и здравето на гражданите", каза Чайков и посочи, че тези средства ги имало в бюджета. Той даде пример с това, че в перото "капиталови разходи" в бюджета за 2022 г. са предвидени 8.4 млрд. лева, а към днешна дата изпълнението на капиталовите разходи е под 1 млрд. лева. В бюджета на АПИ имало заложени капиталови разходи за 1.1 млрд. лева, а изпълнението е 32 млн. лева.

Пътностроителните фирми са финансирали сами дейността си от ноември насам от банки, надявайки се до 30 юни държавата да се разплати с тях. От ББК "Пътища" посочиха, че според тях правителството се опитвало да предизвика и банкова криза, защото ставало дума за почти 500 млн. лева, които на 1 юли ще трябва да бъдат провизирани по някакъв начин или банките да предявят искове към АПИ.

В момента реално ТРП на пътищата са или спрени, или всеки момент ще спрат, а дейностите по ново строителство фактически са спрени поради липса на финансиране.

Чайков обяви също, че ако работодателските организации излязат на протест в края на юни, както по-рано обявиха, пътностроителните фирми ще ги подкрепят.

Вчера финансовият министър Асен Василев обяви, че междуведомствената работна група е установила прикрито строителство на пътища за близо 2.5 млрд. лв., възложено без обществени поръчки, без одобрени инвестиционни проекти, без надзор, актове, протоколи и гаранция. Допълни, че всички договори и възлагания ще бъдат предадени на прокуратурата и ще бъдат сезирани Държавният национален строителен контрол (ДНСК) и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

Финансовият министър настоя, че за да се разплатят дейностите на пътните фирми, ДНСК трябва да установи, че изпълнените обекти отговарят на изискванията, заложени в законодателството, а ако не отговарят на изискванията - може да се наложи те да бъдат премахнати като опасни. Василев каза, че е нужна специална нормативна уредба за търпимост на изпълнените незаконни строежи, след проверка на качеството, възстановяване на строителни книжа, изпитания и въвеждане в експлоатация.

Министърът на финансите отбеляза също така, че едни и същи ремонти в различни части на България са се изпълнявали за драматично различни средства. За пример даде ремонт на третокласен път между Полски Тръмбеш и село Обединение за 831 000 лв. на километър, докато за ремонт на пътя Шабла - Каварна, който е отново третокласен, са дадени 1.325 млн. лв. на километър. Чайков отвърна на Василев, като заяви, че били "несравними понятия цените на пътя в различни области и видовете дейности, които са възложени от АПИ, са различни". Настоя още, че единичните цени са били получени в резултат на открити обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Според Чайков спекулации с това колко струва един тон асфалт не можело да има, защото "тези цени са играни на обществени поръчки". Нещо повече, дейностите на пътните фирми - както вече извършените, така и започнатите, са били узаконени веднъж със споразуменията между АПИ и фирмите през ноември 2021 г. по време на второто служебно правителство, втори път с решението на парламента от 20 април и трети път със споразуменията между АПИ и фирмите при управлението на сегашното правителство.

"Истината е, че държавата от май миналата година е в ступор и от това страдат всички граждани, защото пътуват по безобразни пътни участъци. Дори не ми се коментира колко фирми фалираха", отбеляза Стефан Чайков, имплицитно полагайки, че при управлението на ГЕРБ преди май 2021 г. пътните фирми са се радвали на по-добри дни.

Кои са тези пътни фирми?

Първите две строителни групи, около които гравитират много малки фирми, са тези на "Грома холд" и "Хидрострой". Това са и последните любими компании на третото управление на ГЕРБ след падението на "Джи Пи груп", пише "Капитал". Те имат договори за над 2.7 млрд. лв., или близо 50% от всички пари за пътища, дадени "по втория начин". Следват пет други строителни компании, които обаче също са взели солиден дял от обещаните дейности - общо 2.2 млрд. лв. Става въпрос за "Автомагистрали Хемус", "Пътинженерингстрой - Т", "ПСТ груп", "Нивел строй" и групата на ГБС, която се състои от няколко компании, сред които "ГБС инфраструктурно строителство", "Главболгарстрой интернешънъл" и "Главболгарстрой". За всички останали фирми има още около 650 млн. лева.

По решението на парламента от 20 април досега фирмите са получили половината от дължимата им сума - 656 млн. лева, като по думите на Чайков в пътните фирми от тази сума не било останало нищо. С решението на парламента стана възможно АПИ да може да възлага нови ремонти по действащите договори за поддържане на пътищата, както и дейности по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, хоризонтална маркировка и пътни знаци.

Със същото решение на парламента се позволи на АПИ и да завърши всички започнати през миналата година, но недовършени ремонти. Така започнатите и консервирани в момента 278 обекта в цялата страна реално ще могат да бъдат завършени. Сред тях са първокласният път Ботевград - София през прохода Витиня, по който в момента преминава тежкотоварният трафик над 12 тона, отбит от магистрала "Хемус", ремонтът на тръбата за София на тунел "Ечемишка" и на виадукта при 34-ти км на "Хемус", ремонтът на пътя София - Самоков.

Гроздан Караджов призова фирмите да не изоставят обектите

Междувременно регионалният министър в оставка Гроздан Караджов днес (16 юни) призова фирмите да не изоставят обектите и да продължат ремонтите, защото "изоставянето ще означава застрашаване на безопасността на пътуващите по българските пътища", като помоли "всички да не преиграваме, да не пресоляваме манджата".

Караджов коментира, че е слушал, докато пътува, пресконференцията на ББК "Пътища" и бил много обезпокоен. "В момента в страната се извършват стотици ремонти и най-големият ми страх е заради теснопартийни интереси да продължава да се раздухва тази истерия и тя да стигне дотам, че пътностроителните фирми да се оттеглят от ремонтите", допълни той. Той увери, че досега всичко, което е по решението на Народното събрание, е било изпълнено от АПИ.

АПИ няма да може да се справи с "капаните", оставени от ГЕРБ

От своя страна Институтът за пътна безопасност (ИПБ) разпространи позиция, в която за пореден път предупреждава, че АПИ няма да може да се справи с "предизвикателствата и капаните, оставени от управлението на ГЕРБ". Според ИПБ в момента се ремонтират само 17 км пътища (2 км на "Хемус" и 15 км на пътя Русе - село Мечка). Припомнят, че Караджов декларираше неколкократно, че през тази година ще се извършат ремонт и реконструкция на 3000 км пътища.

"С темпото на ремонт, което АПИ предлага, реално тези 3000 км пътища ще приключат през 2050 г. Но за сметка на това през първото тримесечие на тази година АПИ е похарчила 9 млн. лв. за външни услуги. Това е рекорд, откакто съществува агенцията, за толкова кратък период не са харчени толкова много пари за външни услуги. Не очакваме министър Караджов да публикува фирмите и сдруженията, които са били захранени от АПИ", подчертават от ИПБ.

В ИПБ са получили информация, че на определени фирми е разплатено 100% от извършените дейности, въпреки че беше обявено, че ще се разплатят с тях 50%. "Отговор не очакваме да получим защо са изплатени тези средства", отбелязват от Института за пътна безопасност.