Парламентарната група на ГЕРБ - СДС внесе в сряда в деловодството на Народното събрание вот на недоверие към настоящия състав на министерския съвет с министър-председател Кирил Петков, съобщи пресцентърът на партията.
"Вотът е за провала на правителството във финансово-икономическата политика", пише в съобщението на ГЕРБ.
В него се уточнява, че под документа са се подписали всичките 59 народни представители от парламентарната група на ГЕРБ - СДС. Проектът е публикуван на сайта на Народното събрание.
Подкрепа за вота на недоверие изразиха и представители на останалите три партии в опозиция в Народното събрание - „Има такъв народ“, ДПС и „Възраждане“.
Депутатът от ИТН Станислав Балабанов каза, че партията ще направи всичко възможно, за да спре това правителство да управлява. В интервю за Нова телевизия той не каза категорично, че депутатите от ИТН ще гласуват „за“ вота на недоверие, но това се разбира от отговорите му.
Костадин Костадинов от "Възраждане" каза, че най-малката парламентарна група ще подкрепи вота на недоверие.
Йордан Цонев от ДПС коментира пред журналисти, че срещу настоящото правителство има основания за вот на недоверие във всяка сфера.
Какво следва?
По правилник дебатът по вота трябва да се проведе от три до седем дни след внасянето на предложението. Затова най-вероятният ден за него е следващият вторник, 21 юни. Гласуването трябва да стане факт не по-рано от 24 часа след края на разискванията в пленарната зала.
Ако ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и останалите депутати от ИТН подкрепят вота на недоверие срещу кабинета, те ще съберат мнозинство.
За да бъде свалено правителството са необходими поне 121 гласа от общо 240-имата народни представители. В момента ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН имат общо 126-има депутати.
Ако вотът на недоверие бъде подкрепен от мнозинството депутати, следва нов опит за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание. Първият мандат отново ще отиде в "Продължаваме промяната", вторият - при ГЕРБ, а третият се връчва на някоя от следващите партии по избор на президента.
Ако в рамките на тази процедура не бъде избрано ново правителство, държавният глава разпуска парламента, назначава нов служебен кабинет и насрочва предсрочни избори. През миналата година в страната бяха проведени три парламентарни и едни президентски избори.
