Резултатите от първия тур на  парламентарните избори във Франция потвърдиха прогнозите на социолозите. Новата лява коалиция, обединяваща радикално леви, социалисти, комунисти и еколози, и чийто двигател е Жан-Люк Меланшон, вече е с изравнени позиции с коалицията на Макрон „Заедно !”. Тя от своя страна обединява партията на Макрон, която от „Република, напред!” реши да се преименува на „Възраждане”,  центристкото движение „МоДем”, подкрепило Макрон още на изборите през 2017 г., десноцентристката партия „Хоризонти”, предлагаща нови политически решения и ръководена от бившия премиер на Макрон – Едуар Филип, и партията „Да действаме”, представяща се за конструктивна десница и ръководена от бившия министър на културата на Макрон - Франк Ристер. Оповестените от министерството на вътрешните работи на Франция резултати от първия тур на изборите  - които са мажоритарни в два тура – показват, че левият Нов народен екологичен и социален съюз има 25,66 процента, а коалицията „Заедно!” - 25,75 процента и е  на първо място. На трето място остава крайнодесният Национален сбор на Марин Льо Пен с 18,68 процента. Десноцентристите от „Републиканците” са на четвърто място с 10,42 процента. А 52,49 процента от избирателите изобщо не са отишли да гласуват на първия тур, посочват телевизия "Франс 24" и "Фигаро".

Резултатите показват, че Еманюел Макрон не успя да капитализира постигнатото на президентските избори, за които той сам си даде сметка още тогава, че е спечелил, защото го подкрепиха и хора, които не харесваха идеите и стила му, но не искаха крайнодясната Марин Льо Пен да стане президент. Партията на Марин Льо Пен също не успя да извлече ползи от това,че беше финалист на втория тур на президентските избори и получи тогава над 41 процента, което беше историческо постижение за крайната десница. Но сега Льо Пен все пак има една утеха – тя поведе убедително на първия тур като кандидат в избирателния окръг Па-дьо-Кале, смятан за неин бастион, и на втория ще извоюва със сигурност депутатско място, посочва „Франс 24”.

Резултатите от първия тур на парламентарните избори опровергаха като цяло отдавна разпространеното схващане във Франция, че класирането на трето място на президентските избори означава да заемеш така нареченото „място  на мъртвеца” и после на парламентарните избори да се провалиш тотално, отбелязва „Фигаро”. Подобно нещо се случи например през 2007 година. Тогава центристът Франсоа Байру се класира на трето място на президентските избори, след консерватора Никола Саркози и социалистката Сеголен Роаял. След това неговите поддръжници се разпръснаха и на последвалите парламентарни избори същата година неговата центристка партия МоДем спечели едва пет места в Националното събрание (долната парламентарна камара).  През 2012 г. Марин Льо Пен се класира на трето място на президентските избори след социалиста Оланд и консерватора Саркози. На последвалите парламентарни избори същата година само двама представители от нейната партия влязоха в парламента. През 2017 г. консерваторът Франсоа Фийон остана на трето място на президентския вот след Макрон и Льо Пен. Това доведе до рухване на десницата „Републиканците” и на последвалите парламентарни избори тя изгуби половината от депутатските си места.

Тази година през април на Меланшон не му достигнаха 400 000 гласа, за да се добере до втория тур на президентския вот. Той получи 21,9 процента, а класиралата се на второ място Льо Пен получи 23,1 процента. Веднага след като Макрон бе преизбран на 24 април, Меланшон заговори, че иска да стане премиер и че на парламентарните избори гледа като на трети тур на президентските избори, отбелязва Франс прес. Тогава много анализатори погледнаха с насмешка на тези негови амбиции, но все пак започнаха да следят внимателно дали Меланшон от „мястото на мъртвеца” ще се озове на челно място на парламентарния вот. И точно това се случи. Сега ако лявата коалиция запази преднината си, целта на Меланшон да стане премиер може и да се сбъдне. И ако това се случи, вероятно Меланшон ще защитава същите предложения, които беше включил в кандидат-президентската си програма, посочва "Фигаро". По отношение на НАТО той предлага Франция да излезе от единното командване на алианса, а по отношение на ЕС той предлага страните членки координирано да скъсат с европейските договори. В самата Франция Меланшон иска свикване на конституционно събрание, за да може страната да премине към Шеста република. Той иска и въвеждане на референдуми въз основа на граждански инициативи, чрез които например да се отстраняват от избираема длъжност народни избраници, да се предлагат или отменят закони, да се променя конституцията. Меланшон предлага и легализирането на консумацията, производството и продажбата на канабис, като всичко това трябва да се вмести и в рамката на един държавен монопол. Радикалният ляв лидер иска вписване в конституцията на така нареченото зелено правило, тоест да не се взима повече от природата, отколкото хората могат да й възстановят. Меланшон говори и за национализация на френските железници и  на магистралите. Той настоява всички жилища в страната да бъдат реновирани и санирани, да се планира стопроцентно преминаване към възобновяемите енергии. Меланшон иска да се въведе едно диверсифицирано, релокализирано и екологично земеделие със създаването на 300 000 работни места в него и да се гарантира достъп до питейна вода за всички. Той иска също така да бъдат замразени цените на продукти от първа необходимост, да се въведе шеста седмица на платен отпуск, да се мине първо на 32-часова работна седмица в секторите с по-тежък труд или изискващи нощни смени, а после тази по-малка работна седмица да стане повсеместна. Меланшон се бори и за въвеждане на пенсиониране на 60 години. Той защитава идеята за нетна месечна минимална заплата от 1400 евро  и за плащане на обезщетения за безработица още при първия ден без работа. Меланшон предлага да се изземат трайно необитаемите жилища, в които да се настанят бездомници, да се осигури финансова автономия на инвалидите и държавата да подпомага всеки, който получава доходи под прага на бедността. Той предлага всичко в общественото образование да е безплатно - учебници и помагала, транспорт, купони за стол, увеличение с 30 процента на заплатите на учителите и създаването на 500 000 места в детските ясли. За културата Меланшон предвижда да се отделя по един процент  от БВП на година. Всичко това явно е прозвучало доста привлекателно за младите във Франция. Още след първия тур на президентските избори през април анализ на вота показа, че за кандидатурата на Меланшон са гласували 34 процента от избирателите от възрастовата група 18-24 години, пред Макрон, който е получил 25 процента и Льо Пен, която остава със 17 процента.

Разбира се Меланшон осъзна, че сам няма да успее да сбъдне мечтата си да стане премиер. Ето защо след сложни преговори през май той успя да убеди социалистите, комунистите и еколозите да влязат с него в лява коалиция, наречена Нов народен екологичен и социален съюз, припомня Франс прес. Коалицията освен основните идеи от програмата на Меланшон се бори и за таван на цените на основните горива и за въвеждане на данък върху богатството на най-заможните французи. Партиите в голямата лява коалиция не подкрепят цялостното скъсване с европейските договори, за което настоява Меланшон, но говорят за временно скъсване с европейските правила, в това число и тези за бюджета и конкуренцията, ако те блокират планираните  екологични и социални мерки.

По време на предизборната кампания за парламентарния вот Меланшон конкретизира някои от предложенията на лявата коалиция, отбелязва Франс прес. Той заговори за допълнителни обществени разходи на година в размер на 250 милиарда евро. От тях около 50 милиарда евро ще се инвестират в обществените услуги и зеления преход, 75 милиарда евро в създаването на 1 милион работни места и в повишаване на квалификацията на служителите, 125 милиарда евро ще са за помощи, субсидии и преразпределяне на богатствата. Всичко това, според него, ще доведе до постъпления в хазната на 267 милиарда евро, посочва Франс прес.

От своя страна коалицията на Макрон предлага нещата, които самият той предлагаше в кандидат-президентската си програма – увеличаване на възрастта за пенсиониране на 65 години, инвестиции в устойчиво развитие и зелени енергии, осигуряване на енергийна и отбранителна независимост на страната, увеличаване на полицейските сили и на персонала в съдебната система, повече ресурси за здравеопазването, намаления на някои данъци за корпорациите и физическите лица, свеждане на безработицата до възможно най-ниските нива и насърчаване на безработните да не се осланят само на помощите, а да търсят работа. Всички тези планове ще се нуждаят от десетки милиарди евро, като според Макрон набавянето на тези средства няма да стане с магическа пръчица, а само ако всички във Франция работят още повече. Подобни позиции в момент, в който някои страни по-света тестват четиридневната работна седмица, няма как да прозвучат привлекателно за избирателите, колкото и реализъм да има в тях.

Меланшон води доста активна предизборна кампания за парламентарния вот. Точно като него крайнодясната лидерка Марин Льо Пен също се фокусира върху предизборната битка, но за разлика от лявото политическо пространство в дясното нямаше обединение между крайните и умерените и това изпрати Льо Пен на трета позиция, консерваторите остави на четвърто място, а другата крайнодясна фигура Ерик Земур дори изпадна напълно от схемата и не спечели бленуваното депутатско място в избирателния окръг Вар, в който се кандидатираше.

След оповестяването на резултатите от първия тур премиерката Елизабет Борн, натоварена от Макрон със задачата да говори от името на „Заедно!”, заяви, че нейната коалиция има нужда от ясно и  силно мнозинство, за да извърши планираните реформи. Според анализатори правителството на Борн ще бъде „куцо”, ако трябва да разчита в парламента на други политически сили, за да прокара реформите си.

След първия тур Меланшон обвини властите, че са манипулирали резултатите, така че неговият съюз да остане на второ място, а управляващата коалиция да излезе първа, пише в. "Фигаро". Меланшон каза, че партията на Макрон е победена и изтъкна, че левият съюз ще участва в над 500 балотажа във Франция на втория тур. „За първи път в Петата република един новоизбран президент не успява да получи мнозинство на парламентарните избори”заяви той и призова французите да гласуват масово на втория тур, защото имат изключителната възможност да променят съдбата на страната си. Льо Пен пък заяви, че сега е важно на втория тур да не се даде мнозинство на Макрон, защото ако това се случи Франция ще влезе в един тунел без светлина за пет години.

За разлика от Меланшон и Льо Пен по време на кампанията за парламентарните избори Макрон бе фокусиран върху държавните дела. Но все пак по време на някои пътувания из страната, той не пропусна да внесе драматични нотки относно залога на предстоящия вот, отбелязва Франс прес. На 9 юни например по време на посещение в село Пюиселси, в югозападна Франция, той призова сънародниците си да му дадат „ясно и силно” парламентарно мнозинство и  подчерта, че и радикалната левица и крайната десница са синоним на хаоса. „Няма да има нищо по-опасно от това да се добави към световното безредие и една френска бъркотия, която предлагат крайните партии”, заяви тогава Макрон и постави под един знаменател радикално левите и крайнодесните. „Крайните партии днес предлагат да се добави към кризата и още една криза”, допълни Макрон, визирайки призивите на крайните партии Франция да се откаже от исторически решения, взети от френския народ. Макрон припомни, че Меланшон и Льо Пен искат отстъпление от такива алианси, като НАТО, който гарантира колективната сигурност и защитава народите. Той разкритикува желанието на крайните партии да поставят под въпрос Европа, която защитаваше, по думите му, хората по време на Ковид-19 и без която французите е нямало да имат ваксини срещу коронавируса. В отговор на което крайните партии припомниха на Макрон, че не е работа на държавния глава да води предизборната кампания на своя политически лагер.

В началото на юни в разгара на предизборната кампания Макрон даде пространно интервю за френските регионални издания. От това интервю най-много привлече вниманието изказването му относно войната в Украйна и  най-вече неговото мнение, че Русия не трябва да бъде унижавана, както и позицията му относно скандалите с негов министър, набеждаван в сексуални посегателства и с финала на шампионската лига на Стад дьо Франс. Любопитното е, че в същото интервю обаче Макрон изложи плановете си за първите неща, които ще направи в началото на новия си мандат, след като минат парламентарните избори.  В нито един момент той не допусна възможността, че след парламентарния вот той може и да трябва да съжителства с чуждо правителство, или да се окаже просто без абсолютно мнозинство. Макрон обаче каза, че си дава сметка, че сънародниците му са изморени от реформи, спускани отгоре, и че за целта ще бъде създаден Национален съвет за реформиране на Франция. В него ще участват политическите, икономическите, социалните сили, асоциациите и избрани чрез жребий граждани. Те ще дискутират реформите, касаещи екологията, покупателната способност, пенсиите и институциите, пише „Журнал дю диманш”. Дали този амбициозен план ще се случи, ще стане ясно след втория тур на изборите на 19 юни, когато ще се види дали съюзът на Макрон ще получи бленуваното абсолютно мнозинство.

В последната седмица преди първия тур на парламентарните избори иначе продължи отзвукът от двата гореспоменати скандала, настроили доста французи срещу новоназначеното от Макрон правителство.  По време на пътуване до град Гайяк, в Южна Франция, на 9 юни избирателка припомни на Макрон, че двама от министрите му са обвинявани за сексуални посегателства. Тя визираше Дамиен Абад, около когото скандалът се разрази след номинирането му за министър на солидарността, автономията и на хората в неравностойно положение, но също визираше  и вътрешния министър Жералд Дарманен, който също бе разследван преди време за сексуално посегателство. Макрон тогава отвърна на гражданката, че защитава свободата на словото във Франция, но припомни, че, за да функционира френското общество, то в него трябва да има и презумпция за невинност. След което от присъстващото на срещата множество се чуха по адрес на Макрон виковете: „Лъжец” и „Вие сте отвратителен”, предаде Франс прес.  Ден преди това, на 8 юни, в комисията по култура  и спорт на френския Сенат, продължиха изслушванията относно хаоса, предшествал мача между Ливърпул и Реал Мадрид на Стад дьо Франс на 28 май. На 1 юни в същата комисия бяха изслушани вътрешният министър и министърката на спорта. Тази седмица бе ред на префекта на парижката полиция, който определи случилото се около стадиона в злополучната вечер като провал.  Но той защити използването от полицията на сълзотворен газ, от който пострадаха и фенове, и цели семейства с деца. Според префекта Дидие Лалман това е бил единственият начин да бъде отблъсната тълпата, без тя да бъде щурмувана директно. Началото на финала на Шампионската лига бе белязано от опити на фенове без билети или с фалшиви билети да преодолеят загражденията около стадиона, а в хаоса имаше случаи на обири и агресия, докато зрители с редовни билети изобщо не можаха да се доберат до стадиона.  Самият кмет на Ливърпул Стив Ротерам, който също бе изслушан в сенатската комисия миналата сряда, се оказа жертва на обир по време на този хаос. А още на 1 юни вътрешният министър Дарманен каза в сенатската комисия, че 35 000 футболни фенове без билети или с фалшиви билети са в основата на безредиците около стадиона, но версията му е оспорвана и критикувана. Дарманен освен това увери, че е поискал санкции за префекта на полицията в Париж заради използването на сълзотворен газ от силите на реда, което е било против правилата. Цялата тази  история се превърна в оживен политически дебат по време на предизборната кампания и новоназначеното правителство на Елизабет Борн стана обект на остри критики от страна и на Меланшон, и на Льо Пен.

Смята се, че гореспоменатите два скандала, съвпаднали по злощастно стечение на обстоятелствата с предизборната кампания, са повлияли отчасти на резултата, постигнат от коалицията на Макрон и най-вече са отблъснали от нея онези неубедени в идеите на Макрон избиратели, гласували му доверие на президентския вот, само за да не дойде на власт тогава Льо Пен.