Габриела/вляво/и Стефани Стоеви

Габриела и Стефани Стоеви са на 15 и 14 години. Въпреки крехката си възраст те са най добрите млади български бадминтонистки. Шампионки на България за 15 и 17 години, на довйки и поединично. Стефани е балканска шампионка, на сингъл и двойки до 17 години. Габриела е финалистка на международен турнир в Белгия за девойки младша възраст. Стефани-3-та на международен Оупън в Пазарджик до 19!!! Години. Четвъртфиналистка на турнир в Кипър за…жени. Считат се за най обещаващите девойки от поколението на българската №1 в Бадминтона Петя Неделчева. Ученички са в хасковското спортно училище.

Освен че са сестри, Габриела и Стефани Стоеви имат още нещо общо-играят бадминтон. При това толкова добре че са признати за хегемони в тяхната възраст. Под тяхната възраст в България се разбира всичко до 19 години. Просто защото сестрите бият всичко живо което не е навършило пълнолетие, и повечето от тези дето са го прескочили. Ако питате тях, те ще ви кажат че могат да бият и жените. Нещо повече-правили са го. И тук идва първата отлика. Според голямата Габриела-жените ги подценяват. Според малката Стефани- да биеш каки с 10-на години по големи от нея, е най-нормалното нещо на света. Стефани се върна този април от Европейско първенство в Милано за девойки до 19 години. Успешните мачове със представителки на реномираните, италианска, германска и датска школи я убедиха че в бадминтона всичко и е възможно. Сега отива на европейско до 17 години в Словения. Да припомним-тя е само на 14.

Именно по-малката щерка на футболния вратар Светослав Стоев, е причината в семейството бадминтона да стане най-популярния спорт. Тя запалва кака си Габриела и перди 4 години двете постъпват в групата на хасковския спец Живко Димитров. После влизат в полезрението и на Станимир Бойчинов. В Зала „Спартак” тези двамата са изковали толкова шампиони на България, колкото всички дурги спортове в града взети заедно. Всичките им бивши възпитаници играят в чужбина. Там просто парите са повече, а в България на бадминтона не се гледа толкова сериозно.

Балканската титла в ръцете на Стефани

За късмет на треньорите, двете сестри гледат на бадминтона повече от сериозно. Три разови тренировки, средно по час и половина всяка. Някъде между тях се вмества училището. После идват уроците вкъщи. Не пият не пушат, по мъже не ходят. Впрочем за това последното им е рано, но девойките имат зряло отношение по въпроса. Габриела: „Мисля че всяка, рано или късно, ще трябва да направи изборът-кариерата или личния живот. Аз съм избрала кариерата!” Ще видим. Междувпрочем момичето пуска боята докато обяснява това, но пък гледа право в очите. За разлика от Стефани. Бъдещата звезда/според Бойчинов/ откровено скучае. Не ти ли писва от тренировки? „Не изобщо”. Харесва ли ти? „Много, играех федербал през цялото време, оказа се че има такъв спорт и дойдох.” Родителите ли те насочиха? „Не, защо?” Каква ще станеш като пораснеш? „Бадминтонистка”. Как се справяш в училището? „Харесва ми.” !? „Ми да, харесва ми. Малко ми е трудно, по български например ама се справям. Ако се наложи уча повече”

Разбит от този пинг-понг на въпроси и отговори, невярващо ги питам: вие добри момичета ли сте? Да, отговарят хорово. Хвърляме боклука, мием чинии, помагаме при готвенето, чистим, гледаме си уроците. Всъщност без последното, май всичко друго върши предимно Габриела. Тя е каката мечта. Малката я действа всякак, а като се стигне до родителско строяване вкъщи, тя поема огъня върху себе си.

Впрочем макар и важно, семейството не се бърка в спортния избор на момичетата и ги насърчава да се стремят винаги да са победители. И девойките бият-на държавни първенства, на Балканиади на Европейски турнири. Молят се в зала Спартак да се появи някое по-силно момче за да има с кого да си правят спаринги.

Девойките играят много атакуващо въпреки че са още с крехка физика

Треньорите: Много са бързи. Перата им летят със страшна скорост. Рефлекса и покритието на корта е уникално. Имат и ръст, ще растат още. Това ги превръща в много обещаващи таланти. Обичат да атакуват, да правят играта. Липсва им малко физика, за да могат да влизат по удачно в мрежата. Играта до Нетц-а, иска голямо натоварване на крака и бедра. Ама са още мънички и ще се контузят. Затова им трябва мачове.

За разлика от много други, Габриела и Стефани не трябва да бъдат мотивирани да тренират. Всъщност трябва да бъдат спирани да не претренират. Габи играе от три години с превръзка на глезена. Стара травма от …падане по стълбите. Понякога я боли. Не и на мач. Стефани дори не си спомня дали има болежки.

Те са идеалните спортистки и послушни дъщери. Въобще добри момичета. А както се знае-добрите момичета стигат до рая.

Георги Христов