Владимир Запрянов, директор на галериите в Хасково

Интервю на Христина Котларска

- Господин Запрянов, знаете ли, че ваши колеги наричат "Форум" частна галерия "Владимир Запрянов"?

- Не съм го чул, но не ме учудва. Това, което ние вършим, надхвърля фунциите на една общинска галерия. Картините по принцип не трябва да се продават. Но ние сме решили да го правим, защото е много трудно да накараш някого да покаже творбите си, без да ги продава.

Но много от авторите не разбират точно какво правят. Творбите им не са на ниво, месеци наред никой не е попитал за тях и накрая виновен става Владо Запрянов. Ако търсиш проблемите в някой друг, това е най-сигурния път към нищото.

Ние не можем да влияем на клиентите.

- Говори се, че използвате галерията, за да продавате предимно ваши картини?

- Това, че съм продал няколко мои неща означава, че някой ги е харесал. Не съм виновен, че съм добър художник. Всеки, които има претенции да продава, трябва да покаже ниво.

Аз картини в галерията не продавам. Повече от година, откакто за първи път чух тези приказки, реших с това да се занимава Мария Делчева.

Не бих стъпил в галерията, ако не трябваше да извършвам административна дейност, точно заради тези интриги. Не знам какво трябва да направя. Освен да си махна картините от там.

Аз дълго няма да бъда галерист.

- Защо?

- Защото много ми идва носенето на три дини под една мишница. Отговарям за три галерии. Пострада работата ми като художник. Не мога да направя изложба. Как да рисувам, когато 90 процента от времето ти през деня изяжда административната работа. Когато вляза в ателието, вече съм като парцал.

Административната работа тежи на твореца. Аз съм артист по душа.

- Защо се захванахте тогава?

- Захванах се, воден от идеята нещо да променя. Не съжалявам, но започна да ми тежи и е за сметка на рисуването. Имам много идеи. А от 20 дни не съм рисувал.

Ако някой от тия, които говорят, че това е моя лична галерия искат, с удоволствие им давам ключовете. Аз само ще рисувам. И пак ще ми се продават работите.

Когато започнах, си казах, че не искам работата ми като директор да е за сметка на рисуването.

Няма да бъда дълго в тези галерии. Не може да се издържи дълго. Трябва да си непрекъснато в кръгова отбрана- смяна на екипи, проблеми с материална база, хора, на които всички са им криви, защото не работят. В добавка - проблеми с общината,чисто административни, защото бюрократичната машина много трудно се задейства. Прибавям и злобата, и провинциализма на голяма част от хората. Това тотално изцежда енергията ти.

Ще издам един личен разговор с Вежди Рашидов, когато той бе в Хасково. Сега думите му ще звучат по друг начин, защото тогава не беше министър. Попита ме защо не си стоя в ателието, а съм тръгнал да се занимавам с тези неща. Отговорих му, че съм се самопровокирал и искам да променя някои неща. Той ми каза: "Нищо не можеш да промениш, административната машина е непроменяема ."

Лошото е, че хасковските художници малко рисуват. Не можем да съберем картини за обща изложба, и за това пак Владо е виновен. Сериозно работещите художници се броят на пръстите на едната ръка. Това е по-важно, отколкото че на Владо му се купуват картините.

Не си дават сметка къде се намират в джаза - имаме хора, които се смятат за световни величия. Има такива художници, които не си сменят картината в галерията по осем месеца. Моя картина, след два месеца престой в галерията, я махам. Може би някой си мисли, че е продадена. Пращам я в Пловдив, Варна. Длъжен ли съм да давам отчет къде са картините ми?

Не мога да приема, когато аргументите не са картините на стената, а са на приказки в кафенетата. Има художници, които от години не са показвали нищо ново. Търсят виновни, злобеят, някой се алкохолизират.

Това е хасковският синдром на нерисуващите художници.

Освен това не можеш да искаш 3 000 лева за малък формат, когато за тези пари можеш да купиш Владимир Димитров - Майстора. Те продават от дъжд на вятър, особено когато има вятър. Нямаш творческа биография, а искаш подобна цена. Това е или избиване на комплекси, или липса на каквато и да е реална преценка.

Няма колекционери, които да пасат трева. Няма как да дадат толкова пари за млад автор.

- Кой е най-продаваният автор в галерия "Форум"?

- Иван Чаушев. Може би защото картините му са на по-ниски цените. Освен това е любимец на публиката.

- Каква печалба реализира галерията?

- Не знам дали е редно да се коментира това. Знам, че ще породи спекулации. Не е нещо кой знае какво. С тези средства купихме ксерокс, усилвател, тонколони, мултимедия, плащаме за коктейлите. Жалкото е, че не можем да ги използваме за реклама.

- Прави впечатление, че малко хасковски художници идват на откриването на изложби.

- Това е част от хасковския художнически синдром. Малко работят, но казват, че са страшни, велики. Не ги интересува какво става в Хасково. Смятат, че са някъде из света. А няма такъв филм. Не може да живееш на Ямача и да си номер едно на Монмартър.

Жена ми казва, че се превръщам в мазохист. Заплащането е смешно за отговорността. Правя го, защото съм свикнал да карам, докато мога. Не се отказвам на първата пряка.

Разбил съм си съня. От година и половина не спя нормално. Спя по четири часа. Много е ветровито мястото. Много хора си мислят, че трябва да си им майка и баща.

Най-лошото е, че първите удари ги получаваш от най-близките хора. Те първи се обръщат срещу теб.

Когато откажеш да пиеш ракия с някого, защото искаш да откраднеш време да рисуваш, той ти казва:" Откакто си директор, стана много велик." И ми сложи чертата.

Това е огромна тежест. Няма друг будала в България, които да се занимава с три галерии.

Давам си още година.