Войната в Украйна стана фактор за разцепление в ЕС, а подходът на Киев задълбочава политическите пукнатини в Европа, отбелязва кореспондент на санктпетербургската агенция РОСБАЛТ в украинската столица.

Украинските медии учудващо активно лансират идеята на британския премиер Борис Джонсън за създаване на политическа, икономическа и военна организация, алтернативна на ЕС, поначало включваща Украйна. Предвижда се в този „нов ЕС“ да влязат страни, разочаровани от прекалено умерената политика на Брюксел: Великобритания, Полша, Украйна, балтийските, много вероятно – Словакия и Чехия, а по-късно и Турция. Ясно е, че зад тази организация ще се мержелее мощният съюзник на Великобритания – САЩ, пише авторът.

Основната разлика на новата общност от ЕС е, че тя ще обедини държави, които силно държат на своята независимост, либерални са в икономиката и доста нетолерантни към Русия. Което не се вписва в критериите на ЕС, чиито членки трябва да жертват голяма част от своя суверенитет и да градят икономика по общоевропейските правила.

Официален Киев отначало не прие британската идея, но и не я отхвърли. Украйна естествено би предпочела просто да влезе в ЕС, отколкото да се въвлича в авантюра с нов съюз. Още повече че в началото на руската „военна операция“ европейците, без много да му мислят, обещаха на Киев много работи, включително бързо влизане в ЕС. После обаче охладняха. „Стара Европа“ съвсем не гори от желание да приема страна, която никак не е богата, а при това там текат и бойни действия. А европейските столици не искат и още по-силно да се скарат с Москва, изтъква аналитикът.

Сега украинското ръководство чака 23 юни, когато се очаква лидерите на 27-те страни от ЕС да решат дали да предоставят на Украйна кандидатски статут, за да започнат официални преговори за членство. Но ако го направят толкова бързо, ще протестират Албания и Северна Македония, които чакат такъв статут от много години.

В крайна сметка е твърде вероятно европейските лидери да се ограничат с мъгляви изявления за „европейската перспектива“ на Киев. Днес обаче на Украйна не й е до подобни формули и дълги процедури. Затова след такъв завоалиран отказ Киев много вероятно ще започне сериозно да разглежда британското предложение.

От принципна важност тук е и военният фактор. Украйна иска веднага да получи оръжия, боеприпаси и пари. Значи ще се сближава с онези, които й предоставят всичко това. А според Ариана Антеза от Института за световна икономика в Кил след началото на руската инвазия само Лондон е отпуснал на Киев икономическа и военна помощ в по-голям размер от целия ЕС. А Полша е подпомогнала Украйна повече, отколкото Германия, Франция и Италия, взети заедно. Балтийските страни също опразниха здравата арсеналите си в полза на Украйна. Чехия й изпрати танкове и бронирани коли, а Словакия съобщи за зенитни ракетни системи С-300 и тежки гаубици.

Украинският президент Володимир Зеленски представи междувременно свой план, предвиждащ да бъде освободена цялата територия на Украйна. Този подход само задълбочава появилите се политически пукнатини в Европа. Според украинците светът необратимо се е променил след 24 февруари и новата реалност изисква нови обединения. А новите предизвикателства (не само военните действия в Източна Европа) диктуват нови подходи с цел отпор на заплахите. Затова нищо чудно инициативата на Джонсън да се превърне в зърно, попаднало там в благодатна почва.

Остава обаче отворен въпросът доколко Полша или балтийските страни, или пък Чехия и Словакия са готови „да компрометират“ отношенията си с Брюксел. И няма ли заради Украйна Европа пак да се разцепи на „стара“ и „нова“? И не е ли това същинската цел на Лондон, а може би и на Анкара, пита се киевският наблюдател на РОСБАЛТ.