Децата, най-вече тези в развиващите се страни, са най-уязвимата към климатичните промени част от населението на света, а същевременно имат най-малка вина за промените в климата, заявява Дейвид Бул, ръководител на УНИЦЕФ
Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост, децата (особено в бедните държави) са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението. В международен аспект ⅔ от предотвратимите случаи на болести поради изменения в околната среда се случват при децата. Бъдещето в свят на климатични промени на детето, родено днес, също не изглежда розово. Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Детето, родено днес, ще се сблъска средно със 7 пъти повече горещи вълни през живота си, отколкото своите баби и дядовци. То ще преживее средно 2,6 пъти повече засушавания, 2,8 пъти повече речни наводнения, почти 3 пъти повече провалени реколти и 2 пъти повече горски пожари, отколкото хората, родени преди 60 г.

Климатичните промени, които от имагинерно бъдеще се превърнаха в наше съвремие, вече засягат здравето и благополучието на всеки от нас, но децата се оказват сред най-потърпевшите прослойки от населението. Директните последици за детското здраве могат да бъдат наранявания и смъртни случаи при екстремални климатични явления, увеличение на случаите на инфекциозни заболявания, нарастване на болестите, свързани със замърсяването на въздуха и смъртността от топлинни удари вследствие на горещите вълни. Косвено глобалното затопляне ще засегне детското здраве чрез намаляване на количеството и качеството на земеделската продукция и влошаване на качеството на питейната вода. Последствията от повишаването на морското равнище, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението ще се отразят негативно върху психосоциалното развитие на децата, тъй като те са уязвими към емоционалните травми при резки промени в начина на живот, в социалните връзки или сигурността.
Потенциалните връзки между климатичните промени и детското здраве могат да бъдат групирани в три категории:

•     Промени в околната среда: антропогенните промени като замърсяване на въздуха и промените в интензивността на ултравиолетовата радиация имат връзка с климатичните промени;
•     Промени в климата: промените в климата предизвикват екстремуми в температурата и екстремални климатични явления;
•     Екологични промени: климатичните промени причиняват дългосрочни екологични промени, които влияят върху снабдяването с храна, излагането на алергени, микотоксини и експозицията на различни заболявания и новопоявяващи се заразни заболявания.

Промени в околната среда
Замърсяване на въздуха: респираторни проблеми

Продуктите, образувани при изгаряне на изкопаеми горива, при горски пожари и селскостопански дейности, замърсителите на въздуха като озон, азотни оксиди, серни оксиди и прах имат неблагоприятно отражение върху респираторната система. В световен мащаб случаите на астма са се удвоили през последните 15 г., като нивата са най-високи при децата, особено от афроамериканското население.

През последните години пролетта настъпва 2 до 3 седмици по-рано, което кара растенията да цъфтят по-рано и по-обилно. Съществува вероятност някои аероалергени да станат още по-агресивни с повишението на температурите на въздуха и концентрацията на въглеродния диоксид. Промяната в количеството и режима на валежите също е от значение, тъй като е установено, че 5% от хората имат повишена чувствителност към плесените в определен период от живота си.

Приземният озон предизвиква възпаление на дихателните пътища, намалява белодробната функция и влошава хроничните респираторни заболявания. Установено е, че при деца, които играят в среда с повишен озон, съществува 40% по-голяма вероятност да развият астма. При наличието на определени емисии във въздуха, скоростта на образуване на озон се увеличава при по-високи температури и повече слънчева светлина, т.е. изменението на климата съдейства за допълнително увеличение на концентрациите на озон в приземния слой въздух.Според Световната здравна организация (СЗО) 17,5 млн. деца умират всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха. Децата дишат по-бързо и по-често в сравнение с възрастните, когато се намират на открито, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса. Техните по-тесни дихателни пътища водят при вдишване до по-голяма експозиция на инхалиран обем тъкан и следователно – до повече възпаления. Физическата активност увеличава дишането през устата, докато при дишането през носа се филтрират около половината от замърсителите. Замърсеният въздух оттам отива направо към белите дробове, което повишава вредите за паренхима. Тъй като дихателната система на децата все още не е напълно развита, тези вреди могат да имат дългосрочни последици. Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, отколкото възрастните, те често не спират да играят, дори когато изпитват затруднения в дишането.

Фигура 1: Според СЗО 17,5 млн. деца умират всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха. Източник: Flickr

Излагане на слънчевите лъчи: слънчево изгаряне, малигнен меланом и имуносупресия

Въпреки че изтъняването на озоновия слой само по себе си не е част от изменението на климата, определени газови емисии допринасят за причинно-следствената връзка между двете явления. Продължаващото отделяне на емисии при изгарянето на изкопаеми горива се очаква да попречи на възстановяването на озоновия слой и да доведе до по-нататъшното му изтъняване.

Изтъняването на стратосферния озон ще доведе до по-високи нива на излагане на ултравиолетова радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия. Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните. Слънчевото изгаряне в детството представлява един от главните рискови фактори за появата на кожни предтуморни и туморни лезии в зряла възраст, особено при индивиди с висока фоточувствителност. Изгарянията във възрастта между 10 и 15 г. са свързани с 3 пъти по-висок риск от развитие на злокачествен меланом в зряла възраст.

Промени в климата
Температурни екстремуми и топлинен удар

Неголямото на пръв поглед увеличение на средната глобална температура на въздуха е в състояние да предизвика големи промени в честотата и интензивността на горещите вълни. Честотата на екстремно горещите дни в териториите с умерен климат се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишаване на средните температури през лятото. Горещите вълни причиняват обрив, синкоп, крампи, изтощение и удар. Топлинният удар е най-сериозната последица и е резултат от нарушена терморегулация на тялото. Той може да предизвика увеличаване на телесната температура над 40℃, тахикардия, промени в менталния статус и смърт. Множество проучвания показват, че топлинните вълни са съпроводени с увеличение на смъртността. По време на рекордно горещия август през 2003 г. в Европа са регистрирани около 70 000 смъртни случая над обичайното равнище.

Ако промяната в климата доведе до увеличение на честотата и интензивността на топлинните вълни, нивото на смъртността и заболеваемостта ще нарасне, особено при децата, възрастните хора, лежащо болните и бедните. Децата са в малка степен способни да предприемат мерки за контрол на местния климат, особено ако горещата вълна е внезапна и интензивна.

Прочети повече по темата: Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“? в публикациите на д-р Зорница Спасова: част 1 и част 2.

Фигура 2: Горещите вълни са опасни за здравето на децата. Източник: Flickr

Природни бедствия: удавяне, дехидратация, стомашно-чревни заболявания и психологическа травма

Увеличението на интензивността и честотата на екстремните климатични явления през последните десетилетия представлява заплаха за детското здраве поради опасността от удавяне, стомашно-чревни заболявания, недохранване и психологически травми. Според някои изчисления, увеличение на морското равнище от 0,5 м до 2100 г. би удвоило броя на хората, засегнати от наводненията до 92 млн. д. годишно. Много деца ще бъдат застрашени от удавяне. Наводненията причиняват замърсяване на източниците на питейно водоснабдяване, което провокира стомашно-чревни заболявания. Хоспитализациите на деца с диария в Перу например са се увеличили с 200% след наводненията и високите температури, предизвикани от явлението Ел Ниньо през 1997 – 1998 г. Заболеваемостта и смъртността от ешерихия коли, ротавирус, Cryptosporidium, Giardia и други пренасяни по вода микроби след наводнения са значителни. Особено висока е смъртността при децата. Те трябва да консумират повече вода на единица телесна маса, в сравнение с възрастните. По-високата консумация води до по-голям риск от излагане на патогените във водата. Детската имунна система е по-слаба от тази на възрастните и при тях диарията и повръщането причиняват по-бързо дехидратация. Тъй като при децата рехидратирането е по-малко ефективно, при тях вероятността да загинат в резултат на дехидратация е по-висок. В регионите, засегнати от суша, децата също са подложени на дехидратация.

Фигура 3: Наводненията и природните бедствия от метеорологичен произход са се увеличили трикратно през последните 30 г. Източник: Flickr

Климатичните катастрофи унищожават домове, което води до изграждането на бежански лагери, където инфекциозните заболявания са чести. Болести, пренасяни от комари, както и други векторно-преносими заболявания, могат да увеличат честотата си при бури и наводнения, ако се създадат условия за образуване на водоеми със застояла вода, където се извършва размножаването на векторите.

Фигура 4: Принудителната миграция заради климатичните катастрофи се отразява негативно върху физическото и психо-емоционалното състояние на децата. Източник: Flickr

Последствията от климатичните катастрофи, като социални сътресения, икономически спад и миграция на населението, ще се отразят негативно върху психо-социалното развитие на децата. Случаите на ментален и емоционален дистрес включва посттравматично стресово разстройство, разстройства на съня, агресивно поведение, тъга и злоупотреба с наркотични вещества. Някои проучвания свидетелстват, че децата имат по-персистиращи симптоми в сравнение с възрастните, които са изживели същото бедствие.

Екологични проблеми
Снабденост с храни и прясна вода: недохранване, забавяне на растежа и развитието

В развиващите се страни от 50 до 60% от всички смъртни случаи при децата са причинени от гладуване. Заради глада и свързаните с него последици всяка година умират 5 млн. деца преди навършване на 5-годишна възраст. Всеки ден от глад умират 16 хил. деца – по едно дете на всеки 5 секунди. Рискът от смърт при децата, изложени дори на малко въздействие на глада, е 2,5 пъти по-висок от този на децата, които имат добро хранене. Недохранването е причина за забавеното физическо и интелектуално развитие и по-високата заболеваемост при децата.

Според прогнозите изменението на климата ще изостри проблема с глада. Климатичните промени поставят под риск производството на селскостопанска продукция. Увеличеното изпарение дехидратира почвите в едни райони, а в други обработваеми земи, засегнати от наводнения, се засоляват, което води до намаляване на земеделската площ и производителността.

Газовете, виновни за изменението на климата, променят и хранителното съдържание и естествените защитни сили на земеделските култури. Въглеродният диоксид увеличава растителната маса, но измества азота, необходим за синтеза на протеини. Така растенията имат намален капацитет за производство на базирани на азота протективни съставки, което води до увеличение на броя на вредителите по тях с около 40%. Вредителите унищожават над 50% от културите в световен мащаб, като тяхното териториално разпространение се увеличава с изменението на климата. Някои плевели и екзотични видове също намират благоприятни условия за разпространение при съвременното изменение на климата, което води до още по-голямо намаление на селскостопанската реколта. Изменението на климата може да намали и резистентността на добитъка към паразити.

Според различните прогнози, промените в климата ще са причина за нови от 40 до 300 милиона гладуващи до 2060 г. Тъй като децата се нуждаят от 3 до 4 пъти повече храна за единица маса, отколкото възрастните, по-голямата част от това гладуващо население ще бъде детско.

Интензивните валежи и наводненията, свързани с климатичните промени, могат да причинят замърсяване на питейната вода от отпадни води от канализации, пестициди, отпадни води от животновъдството и индустрията. Сушата също създава проблеми поради концентрацията на замърсители или чрез принуждаването на хората да използват по-малко чиста вода. По-топлите реки и езера подпомагат растежа на болестотворни микроорганизми.

Фигура 5: Децата пият повече вода съобразно теглото си, поради което при тях съществува по-висок риск при употреба на замърсена вода. Източник: Pixabay

Алергии

Експозицията на полени може да причини сенна треска, алергичен ринит и алергична астма при чувствителни лица. Аероалергените предизвикват и изостряне на астмата, особено при децата. Високите атмосферни концентрации на въглероден диоксид и високите температури вероятно ще доведат до увеличение на съдържанието на прашец във въздуха. Развитието на алергиите е силно свързано с експозицията на алергена в началото на живота. Контролираните експерименти показват, че удвояването на концентрацията на въглероден диоксид увеличава производството на амброзия с 61%, със съответното повишение на разпространението на полените. Следователно, изменението на климата може да увеличи честотата на алергиите и астмата при децата.

Микотоксини

Микотоксините са токсични съединения, произвеждани от различни видове плесени. При подходящи условия на околната среда, като благоприятна температура и влажност, тези плесени пролиферират и могат да произведат микотоксини. Обикновено те преминават в хранителната верига чрез замърсени култури (главно зърнени), използвани за храна на хора и животни.

Микотоксините имат връзка с патогенезата на рак, ерготизъм, раждането на деца с малформации, стомашно-чревни и бъбречни разстройства, намалена съпротивляемост на организма към заразни заболявания. Променливите климатични условия – суши и наводнения – могат да допринесат за производството на микотоксини. Повишените температури и екстремните метеорологични явления насърчават растежа на гъби, произвеждащи микотоксини.
Инфекциозни заболявания: малария, денга, енцефалит и лаймска болест

В глобален мащаб инфекциозните болести са втората водеща причина за смърт при малките деца. Климатичните условия оказват въздействие върху болести, предавани чрез вода и преносители като комари, кърлежи, мекотели и др. Болестите, които са чувствителни към климатичните изменения, са сред най-смъртоносните в света.

Очаква се повишаващите се температури и променливостта на валежите да променят разпределението на векторно-преносимите инфекциозни заболявания. Тропическите болести могат да се разпространят на територии с умерен климат и да имат по-дълъг сезон на трансмисия. Ще бъде засегнато население, което няма изграден имунитет към тези болести.
 

Малария

Маларията е паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапвания на заразени комари от рода Anopheles. През последните 100 г. териториите на разпространение на маларията са намалели значително, но същевременно, поради увеличението на населението, броят на хората, изложени на риск от зараза, е нараснал. Годишно се разболяват между 200 и 500 млн. души, а умират около 1 млн. души.

Поради липсата на специфичен имунитет, при децата както заболеваемостта, така и смъртността от малария са неизмеримо високи – 75% от смъртните случаи поради малария са при деца под 5-годишна възраст. Децата са по-податливи към вторична хипогликемия и церебрална малария, които могат да доведат до смърт и неврологични последици.

Климатичните модели прогнозират, че населението, изложено на риска да се зарази от малария, ще се увеличи през настоящия век. Повишените температури ще разширят географския обхват на маларията към по-големите географски ширини и надморски височини. Децата ще бъдат непропорционално засегнати, тъй като те са по-предразположени към инфектиране и смърт, причинени от паразита. Въпреки че прекомерната топлина убива комарите, по-високите средни температури увеличават тяхната репродукция и скоростта, с която паразитите съзряват в тях. Топлите нощи и зими особено благоприятстват съзряването и оцеляването на насекомите. Вече се наблюдава завръщане на маларията в много държави и територии, в които болестта не е била регистрирана от десетилетия.
 

Денга

Треската денга, пренасяна от комарите Aedes, е най-бързоразпространяваната вирусна инфекция в света. Според оценките тя причинява 50 млн. заразявания и 15 хил. смъртни случая годишно и е разпространена в 100 държави в света. В повечето случаи денга засяга по-големите деца и възрастните, въпреки че при децата е по-вероятно да се проявят явни признаци на заболяване и по-тежки симптоми.

Подобно на маларията, вирусите на денга са ускорили трансмисията си в последните години и техният инкубационен период е скъсен. Съкращаването му с 5 дни води до трикратно по-високи нива на пренасяне. Денга в момента е ендемична за тропичните райони на Азия, островите в южната част на Тихия океан, Северна Австралия, тропическа Африка, Карибите и Централна и Южна Америка. С глобалното затопляне се очаква увеличение на географския ѝ обхват, следвайки разширеното местообитание на комарите.

Енцефалит и Лаймска болест

Промените на климата ще увеличат честотата и географското разпространение на пренасяните от насекоми енцефалит и Лаймска болест. Затоплянето е свързано с ускорение на цикъла на развитие на кърлежите и удължаване на периода им на развитие, увеличение на производството на яйца, нарастване гъстотата на популацията и разширение на ареала на разпространение. По-топлото време оказва влияние и върху поведенческите навици на населението, като повече хора излизат сред природата и се излагат на риск от заразяване. Тъй като топлите зими улесняват презимуването на кърлежите, глобалното затопляне ще ускори миграцията на кърлежовия енцефалит и Лаймската болест в посока към двата полюса и към по-голяма надморска височина.

Децата са особено чувствителни към ухапванията на кърлежи, защото прекарват голяма част от времето си на открито и са по-близо до земята, където се намират тези вектори. Най-много случаи на заразяване се наблюдават при деца от 5 до 10-годишна възраст – два пъти по-голяма честота в сравнение с останалите деца и възрастните.

Размножаването на организмите, причиняващи енцефалит, предаван чрез комари, е свързано с увеличението на температура на околната среда над 17℃. Над този праг времето от инфекция към пренос намалява линейно с температурата. Заболяемостта от енцефалит е свързана и с проливните дъждове, които се очаква да увеличат честотата си с изменението на климата. Въпреки че възстановяването при възрастните обикновено е пълно, при 30% от малките деца се съобщава за сериозни неврологични последствия.

Новопоявяващи и възвръщащи се сред хората инфекциозни болести

Според СЗО, от средата на 70-те години на миналия век насам са се появили над 30 нови заболявания. Познати инфекциозни болести се възвръщат на старите си територии и се появяват в нови области. Една от причините за това явление вероятно се крие в изменението на климата. Потенциалните ефекти на нововъзникващите заболявания върху децата тепърва предстои да се наблюдават.

Войни за ресурси и климатични миграции

Икономическите щети, причинени от промяната в климата, ще принудят много родители от бедните райони на света да спрат децата си от училище и да ги накарат да работят, а училището е единственото място, където на тези деца е гарантирано поне едно ядене на ден. Освен глада, инфекциозните болести, смъртните случаи от травми при наводнения и екстремни климатични явления, климатичните промени могат да доведат и до напрежение и военни конфликти в борбата за преразпределение на ресурси. Вече се утвърди понятието „климатични бежанци“, като прогнозите са броят им към 2050 г. да бъде между 150 и 250 млн. души. Тези социални катаклизми отново поставят децата в най-рисково положение.

Бъдещето

Днешните деца, освен че са една от най-уязвимите групи от населението към изменението на климата, ще изпитат многократно по-силно и въздействието на климатичните изменения през своя бъдещ живот. Тяхното здраве и благополучие ще бъде в пъти по-засегнато от това на техните родители и баби и дядовци.

Международно изследване на изследователската група BCLIMATE на VUB, публикувано през 2021 г. показва, че децата ще бъдат подложени на непропорционално увеличена експозиция на екстремни събития през целия им живот, особено в страните с ниски доходи. Свързвайки науката за климата и демографията, международният изследователски екип за първи път определя количествено експозицията през целия живот на суши, горещи вълни, компрометирани реколти, речни наводнения, тропични циклони и горски пожари. Учените изчисляват експозицията през целия живот за всяко поколение, родено между 1960 и 2020 г., за всяка страна по света и за всеки сценарий на глобално затопляне между днешните 1°C и 3,5°C над средните температури на въздуха през прединдустриалния период. Резултатите показват, че при глобално затопляне от 3°C, дете на 6-годишна възраст през 2020 г. е преживяло 2 пъти повече горски пожари и тропически циклони, 3 пъти повече речни наводнения, 4 пъти повече провалени реколти, 5 пъти повече суши и 36 пъти повече топлинни вълни в сравнение с референтен човек, живеещ в прединдустриални климатични условия. При сценарий за затопляне от 3,5°C децата, родени през 2020 г., дори ще изпитат 44 пъти повече горещи вълни.

Зад тези глобални цифри се крият важни регионални вариации. Младите поколения в страните с ниски доходи ще се сблъскат с повече от 5-кратно увеличение на общата експозиция на екстремни събития през целия си живот. Докато 53 млн. деца, родени в Европа и Централна Азия през 2016 г., ще преживеят около 4 пъти повече екстремни събития, 172 млн. деца на същата възраст в Африка на юг от Сахара са изправени пред почти 6-кратно увеличение на експозицията на екстремни събития през целия живот и дори 50 пъти повече топлинни вълни. „Комбинираният бърз растеж на населението и експозицията на екстремни събития през целия живот подчертава непропорционалната тежест от изменението на климата за младите поколения в глобалния юг“, добавя Вим Тиери, климатолог във VUB и водещ автор на изследването. „И дори имаме сериозни причини да смятаме, че нашите изчисления подценяват действителните увеличения, пред които ще се сблъскат младите хора“.

Тези данни станаха повод участниците от младежкото движение „Петъци за бъдеще“ да повишат драстично своята осведоменост относно важността на смекчаването на изменението на климата за бъдещите поколения. Наред със стачките в училищата и протестните маршове, младите хора сега съдят и своите правителства за нарушаване на основните им права, съгласно Комитета на ООН за правата на детето.

В публикацията са използвани материали от:

    Вакова, З., Г. Бърдаров, Как да изхраним 9 млрд. души?, Годишник на СУ, т. 105, 2012, кн. 2
    Ройтерс, Децата от бедните държави са най-застрашени от климатичните промени, налично на http://world.actualno.com/Decata-ot-bednite-dyrjavi-sa-najzastrasheni-ot-klimatichnite-promeni-news_160860.html#ixzz2WYGo4Jfa, 2008
    Шпангенберг Ст., З. Спасова, Кр. Костадинова, П. Троянова, Проучване на здравния риск от злокачествени новообразувания на кожата при ученици от начална училищна възраст, сп. Педиатрия, бр. 4/2012, стр. 26-31
    American Academy of Dermatology. Melanoma Risk Factors Fact Sheet. Schaumberg, Ill: American Academy of Dermatology; 1997
    Bunyavanich S., C. Landrigan, A. McMichael,P. Epstein, The Impact of Climate Change on Child Health, Ambulatory Pediatrics 2003; 3:44-52
    Checkley W., Epstein L., Gilman R., et al. Effect of El Nino and ambient temperature on hospital admissions for diarrhoeal diseases in Peruvian children. Lancet. 2000; 355:442–450
    Climate change and your child’s health, Canadian Institute of Child Health, http://www.cich.ca/PDFFiles/Climate%20Change%20BrochureENG.pdf
    McMichael A., Ando M., Carcavallo R., et al. Human population health. In: Watson R, Zinyowera M, Moss R, eds. Climate Change 1995—Impacts, Adaptations, and Mitigation of Climate Change. New York, NY: Cambridge University Press; 1996:559–584
    Shea K., and the Committee of Environmental Health, Global climate change and children’s health,„Pediatrics“ Volume 120, Number 5, November 2007
    Thiery W. et al, Intergenerational inequities in exposure to climate extremes, Science, 26 Sep 2021, Vol 374, Issue 6564, pp.158-160
    Watts N. et al., The 2019 report of The Lancet Countdown on health and climate change: ensuring that the health of a child born today is not defined by a changing climate, 2019, https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(19)32596-6/fulltext