Роден е в село Влахи (!), в полите на Пирин. Организира шумна афера с отвличането на американската мисионеркамис Стоун (1902 г.). С парите от откупа купува оръжие за борците за освобождение на Македония. Включва се в Младотурската революция, помага за потушаването на консервативния метеж в Цариград през 1909 г., участва в освобождаването на Македонияот османска власт през 1912 г. Нарежда убийството на върховистките ръководители Борис Сарафов и Иван Гарванов.И на свой ред е убит от ВМОРО.
В телеграфен стил това е животът на Яне Сандански. На 18.5.2022 г. се навършват 150 години от рождението на един от малкото, ако не единствения македонски революционер, който има официална биография на английски език („For freedom and perfection: the life of YaneSandanski“, Journeyman, 1988). И това не е учудващо, като се имат предвид широтата на възгледите му и размахът на действията му.
Учудващо е по-скоро, че личността на Яне Сандански сякаш не е обект на спорове. През 1949 г. България кръщава град на негово име и не предава тленните му останки на Скопие, както се случва с тези на Гоце Делчев. От своя страна Северна Македония твърди, че Сандански се е „борил срещу българите“, но някак с половин уста. Досега не е влязъл в дългия списък на личностите, за които София и Скопие спорят ожесточено, за разлика от Гоце Делчев и цар Самуил. Защо ли?
Обяснението лесно може да се намери при по-внимателно вглеждане в биографията и убежденията на Яне Сандански. Започнал борбата като „обикновен“ македонски воевода, той бързо израства до лидер от величината на Гарибалди. Участва в Илинденското въстание, като началник на Серския революционен окръг, в Младотурската революция – едновременно като военен командир и като политически лидер - ръководител на Народната федеративна партия, в Балканската война – като освободител на Банско и Неврокоп, а заедно с гръцката и българската армия – и на Солун. Приятел както с Енвер бей, така и с българския екзарх Йосиф.
Но организационните способности и военните умения на Сандански дават само част от картината. Истинската причина за неговото величие е визионерството му. Той бързо осъзнава и още в далечната 1910 г. заявява, че македонският въпрос е европейски въпрос. Подкрепя активно младотурците и тяхната борба за превръщане на Османската империя в модерна, демократична и най-важното – в гражданска държава, по френски модел. Той не просто се бори за освобождението и обединението на Македония, а задава хоризонта и начина как тази борба да бъде доведена до успех. И това е именно чрез създаването на гражданско, а не етническо общество, на общество, в което всички са равноправни, независимо от тяхната народност и вяра.
Не отрича наличието на много и различни етнорелигиозни групи в Македония и в Османската империя изобщо (обръща се с „Манифест до всички народности в империята“), но разбира, че по пътя на национализма не само няма да се постигне освобождение, но и ще се провокира постоянен конфликт между тях. Затова търси решение през гражданското, западното определение за нацията като общност на ценности, а не като общност на език и култура. Именно това прави Яне Сандански велик. И това обяснява защо не само националистите в София и Скопие не го припознават за „свой“, но дори и тези, които претендират, че са европейци, но чертаят „червени линии“ с концепции от преди два века.
Преводът от македонски диалект е извършен без редакторска намеса.Статията препечатваме от платформата Zoom.mk.
