Разговор с проф.д-р Ирфан Юнвер Насраттиноглу
Кой е проф.д-р Ирфан Юнвер Насратиноглу?
Той е роден през 1937 г. в Афионкарахисар. Той е журналист, който има Непрекъсната прескарта, издадена от Президентството. Става член на Изследователския институт за фолклор, който е основан през 1955 г. от проф.д-р Фуат Кьопрюлю и академици от периода,както и от Турската кооперативна институция , която е създадена през 1936 г. с директивите на Ататюрк. Той пое техническото ръководство на CooperationIn Türkiye, месечното издание на Кооперативната институция, където служи в продължение на 10 години в управлението й ,а след това в различните му бордове, и тримесечните списания на Kooperacilik. Междувременно и в Anthology (Месечно списание за поезия), Çağrı, Halay и др. Той също така ръководи издаването на такива списания. Той е член на много медийни организации:
Косово-Призрен -Истински път, Турска асоциация за култура и изкуство чийто почетен президент е; Македония-Валандова-Чалъкли Хидрелез Почетно председателство на пролетния фестивал; Турско-Полско приятелство, култура, туризъм, сътрудничество, асоциация за помощ ,където е почетен председател, както и в Държавен университет на науката Комрат Сен-Джърт Moldova,чийто почетен професор е с решение от 02 април 1999 г. и номер 3; Почетен професор,доктор е с решение на Азербайджанската академия на науките от 10 май 1988 г. и номер 02277,
На името на Азербайджан-Мехмет Емин Ресулзаде, с решение на Научния съвет на Държавния университет в Баку от 21 ноември 1990 г.; Почетен доктор е, с решение на Научен съвет на Молдовско-Коморския държавен университет от 14 септември 1992 г. и номер 9, DOCTOR HONORIS KAUSA - FAHRI DOCTORA в Азербайджан;Той е удостоен с академични звания като FAHRİ DOKTORLUK с решение на Научния съвет на университета Bakı Asiya от 10 март 1999 г. и номер 15. Освен това той е удостоен с академични звания като членство на Румънската академия на науките (Европейски център за изследване на етническите малцинства) и ПОЧЕТНО ЧЛЕНСТВО на Румънско-Сибиуската академия за народни изкуства.
Той получи 13 награди от различни бордове и организации в Турция и 24 награди извън Турция. Сред тях особено значение са Държавният медал за заслуги на Република Полша, връчен от президента на Полша, и наградата-медал на Еминеску, дадена от президента
Към 2017 г. са издадени 103 книги с неговия подпис. Девет от тях, озаглавени "Nasrattınoğlu Seyahatname", включват впечатленията му от пътуването. Някои от другите му книги са: Гражданинът на света- Насреддин Ходжа, Народна култура-1 (Статии, Известни фолклористи), Поети в турския свят-1, (2015), Кооперация Ататюрк (1981), Гениален Ататюрк-Статии-Стихотворения, написани извън Турция, (2016), Румънски писания (2006), Афьонкарахисарски поети-писатели-калиграфи (1971), Afyonkarahisar Legends (1973), Afyonkarahisar Legends (1973) ), Сватбени церемонии в Афьонкарахисар (1974), Афьонкарахисар с всичките му аспекти (1975), Капки от фолклора на Афьонкарахисар-I-2 (1976), Диалект Афьонкарахисар (1986), Пософлу Ашък Зюлали (Aşık Zülali) Ложа Мевлеви (1990), Афьонкарахисарски фолклор -Литературо-исторически изследвания (2003), Афионкарахисарски съвременни фолклорни поети (2006), Афионкарахисарски вицове (2007).
Проф.Настраттиноглу е член на много асоциации и фондации, все още е председател на Изследователския институт за фолклорна култура (фолклор), който е основан през 1955 г. от проф. д-р Фуад Кьопрюлю и учени от периода.
- Уважаеми проф.Насраттиноглу, Правителството в Анкара, води активна политика сред турските общности по света Как спечелихте популярност в така наречения турски свят?
-Произходът на всички хора, живеещи в географията, която наричаме турски свят, е турски. Те са хора, които говорят един и същ език и живеят една и съща култура, обичаи и традиции. Тъй като Турция е най-голямата държава в турския свят, тя помага и подкрепя близките си по целия свят. Ето защо Турция е популярна.
- Организирахте симпозиуми по турски фолклор в България, имаше ли интерес?
-Проведохме симпозиуми с академични институции в Русе и Шумен. В тези симпозиуми бяха разкрити приликите в културите на турския и българския народи. Освен това бяха представени доклади за турския фолклор, съществуващ в България. В тази връзка се разбра, че българските учени са турски приятели. Разбира се, любовта и интересът не бяха едностранни, а взаимни.
- България успява ли да съхрани културата и фолклора на турците на своя територия?
-Разбира се, че успява. Турските и българските академици са наясно с факта, че са братя в дълбините на историята, отвъд приятелските отношения, произтичащи от историята.
- Как гледа Турция на присъединяването на Република -- Северна Македония към Европейския съюз?
-Гледа положително. Ние като държава и като нация гледаме положително на влизането на Северна Македония в Европейския съюз и НАТО. Защото Турция и Северна Македония са установили силни приятелски отношения.
- Има ли Анкара официална позиция относно ветото на България за членството на Република Северна Македония в ЕС?
-Не знам крайните решения на Анкара, тоест на тези, които управляват държавата ни по този въпрос, но лично смятам, че България не трябва да налага вето.
Зададени въпроси: Георги Кулов
