Фосилизиран зъб, открит в пещера в северен Лаос, може да е принадлежал на младо денисовско момиче, умряло преди между 164 000 и 131 000 години. Ако бъде потвърдено, това ще бъде първото фосилно доказателство, че денисовците - изчезнал вид хоминини, които са съществували заедно с неандерталците и съвременните хора - са живели в Югоизточна Азия.
Моларът, описан в Nature Communications на 17 май, е едва вторият денисовски фосил, открит извън Сибир. Присъствието му в Лаос подкрепя идеята, че видът е имал много по-широк географски обхват от палеонтологичните доказателства, установени досега.
„Винаги сме предполагали, че денисовците са били в тази част на света, но никога не сме имали физически доказателства“, разказва съавторът на изследването Лора Шакелфорд (Laura Shackelford), палеоантрополог от Университета на Илинойс Урбана-Шампейн. "Това е едно малко доказателство, че те наистина са били там."
Разширяване на ареала
Денисовците са идентифицирани за първи път през 2010 г., когато учените секвенират ДНК от кост на пръст, открита в Денисовата пещера в Сибир, и установяват, че тя принадлежи към неизвестен досега вид древни хора. Последващите генетични изследвания разкриват, че милиони хора от Азия, Океания и тихоокеанските острови носят следи от денисовска ДНК.
Панорамна гледка към пещерата Ngu Hao 2 в Северен Лаос. Входът на пещерата е отляво. Кредит: F. Demeter
Това предполага, че видът се е разпространил далеч отвъд Сибир - но фосилните доказателства са оскъдни. Цялата фосилна хроника на денисовците досега се свежда до няколко зъб, костни парчета и челюстна кост, открити в Тибет. Освен последната, всеки екземпляр (включително парче кост, принадлежало на полуденисовско момиче, чиято майка е неандерталка) е от Денисовата пещера.
Това е отчасти, защото вкаменелостите имат по-голям шанс да оцелеят при студени и сухи условия, отколкото в топли и влажни. Но през 2018 г. Шакълфорд и нейните колеги търсят потенциални места за разкопки в северен Лаос, когато се натъкнаха на пещера, „пълна със зъби“. Те са принадлежали на различни видове, включително гигантски тапири, елени, прасета и древни роднини на съвременните слонове. Колекцията вероятно е натрупана от животни, събиращи кости, за да острят зъбите си и да извличат от тях хранителни вещества, разказва Шакълфорд. Сред първата партида вкаменелости, излезли от пещерата, е бил малък, недоразвит зъб на хоминин.
Вкамененият кътник, видян тук от няколко ъгъла, се смята, че е принадлежал на младо денисовско момиче, умряло преди 164 000 и 131 000 години. Кредит: F. Demeter
Датирането на скали и животински зъби в пещерата разкрива, че зъбът е отпреди пристигането на съвременните хора в района.
„Беше огромна изненада“, разказва Шакълфорд и допълва, че екипът не е очаквал да намери останки от древни хора. Първоначално изследователите смятат, че зъбът може да принадлежи на Homo erectus - древен човешки вид, който е живял в Азия преди около 2 милиона и 100 000 години. Но моларът е „твърде сложен“, за да принадлежи на H. erectus, отбелязват изследователите и въпреки че споделя някои характеристики с неандерталските зъби, той също е „голям и някак странен“, разказва Бенс Виола (Bence Viola), палеоантрополог от Университета от Торонто в Канада.
Реконструиран профил на скелета на Денисов човек в средата, вляво - съвременен човек, вдясно - неандерталец. Reconstructing Denisovan Anatomy Using DNA
Methylation Maps, Cell (2019)
Моларът има най-голяма прилика със зъбите, открити в денисовската челюстна кост от Тибет.
„Денисовците имат несъмнено огромни зъби“, коментира Виола. "Така че предположението, че вероятно е на денисовец, изглежда добро."
Корените на зъба не са напълно развити, така че вероятно е принадлежал на дете, казват изследователите. Те също така откриват, че в емайла му липсват определени пептиди, които са свързани с Y хромозомата - възможна индикация, че собственикът му е жена.
Зъбът е намерен на това място в Лаос. Кредит: F. Demeter
Точното място, точното време
Възстановяването на самоличността на човек, чиито кости са разградени преди хиляди години в тропически условия, е предизвикателство, обяснява Катерина Дука (Katerina Douka), учен археолог от Виенския университет. Без повече вкаменелости или ДНК анализ, „реалността е, че не можем да знаем дали този единствен и лошо запазен кътник е принадлежал на денисовец“, отбелязва тя.
За Виола моларът е на „правилното място и точното време“, за да принадлежи на денисовец. Ако това се потвърди, това ще е потвърждение, че видът е успял да се адаптира към различни условия на околната среда. По времето, когато собственикът на зъба умира, преди повече от 131 000 години, районът трябва да е бил леко залесен и умерен - напълно различен от студените температури, пред които са изправени денисовците в Сибир и Тибет. Способността да живеят в широк спектър от климатични условия отличава денисовците от неандерталците - чиито тела са адаптирани за по-студени места - и ги прави по-подобни на нашия собствен вид.
Откритието вероятно ще насърчи други изследователи да търсят вкаменелости на древни хора в Югоизточна Азия, се надява Виола.
„Когато започнахме да търсим в Лаос, всички ни помислиха за луди“, разказва Шакълфорд. "Но ако успеем да намерим неща като този зъб - което дори не сме очаквали - тогава вероятно има повече вкаменелости на хоминини."
Demeter, M., Derényi, I. & Szöllősi, G.J. Trade-off between reducing mutational accumulation and increasing commitment to differentiation determines tissue organization. Nat Commun 13, 1666 (2022). https://doi.org/10.1038/s41467-022-29004-1
Ancient tooth suggests Denisovans ventured far beyond Siberia, Nature
Хоминини и хоминиди
Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.
