Телекомът блокира банки, банкомати и пощи. Абонати и интернет доставчици пускат жалби заради бъга в петък
Петък, 14 часа. Финансовите потоци в страната се парализират неочаквано. Връзката между гишетата в банките и междубанковите транзакции се прекъсват. Банкоматите изгасват. Пощите спират да изплащат преводите. Блокирани са ПОС терминалите в магазините. Хората, свикнали да не носят пари в брой, а да се разплащат с банкови карти, не могат да си купят дори хляб и мляко. Телефоните не работят, интернет няма. Служителите са безпомощни пред замръзналите уреди. Клиентите са изнервени. "Елате следващата седмица", им казват от гишетата. Но как да останеш без пари в джоба точно пред уикенда, се питат хората.
Описаната случка не е сцена от "Умирай трудно 4". А срив в софтуера на БТК.
Но това става ясно чак 4 часа по-късно. Време, през което хората са в паника за парите си.
На практика от бъга са засегнати повечето райони в държавата, макар и частично. Първоначално се оплакаха клиенти от Североизточна България, после и от София. Оказа се, че ударът е бил в различни части на страната. Точната причина не можеха да обяснят дори от самата компания, която отскоро носи името "Виваком". Късно в петък оттам обявиха, че бъгът се дължи на софтуерен срив. Къде, защо, как? Останаха въпроси без отговори.
Санкции за телекома вече поискаха нейни абонати, както и фирми доставчици, чиито услуги са достъпни за крайните клиенти поради свързаността с БТК. Ще сезираме Комисията за защита на потребителите, за регулиране на съобщенията, ще се оплачем на еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева и всички възможни органи, обявиха няколко потребителски организации вчера.
Дали обаче БТК дължи санкции на клиентите си в такива случаи? Засега това остава тайна. Компанията на практика е монополист в доставката на услугата кабелен интернет, от който се ползват по-малки доставчици.
Оказва се, че неясният случай със софтуерния срив не подлежи на регулация от КРС. На чия регулация тогава подлежи, остава неясно.
От няколко големи трезора обясниха, че договорите им с доставчика са конфиденциални и не могат да разкрият клаузи от него. Някои обаче дадоха да се разбере, че едва ли подобни неустойки са предвидени, което се подразбира от монополното положение на БТК на този пазар. Уви, срещу монополистите обикновеният потребител си остава незащитен.
Това, че е закъснял със сметките си по независещи от него причини, едва ли ще спре друг монополист да му начисли неустойка. Ако той обаче реши да съди БТК за това, че не изпълнява ангажимента си да доставя определена услуга, ще удари на камък.
Според родния закон може да се оплаче единствено на арменския поп.
"Спасени" от срива на БТК се оказаха само няколко частни институции, които ползват и резервна мобилна интернет връзка.
Останалите, които имат честта да са клиенти на телекома, обясниха пред "Стандарт", че в петък изобщо не са получили уведомление за отстраняване на проблема, както от доставчика подчертали, че ще направят. Логичното обяснение е, че е възможно това да е станало след работното време на трезорите, като се има предвид, че БТК обяви причината за срива след 18 ч.
Дали мрежата на БТК наистина не е издържала и се е сринала, или има някаква конкретна причина за бъга, едва ли някога потребителите ще научат.
Из интернет форумите ден по-късно абонатите дори се шегуваха, че причината е съвсем прозаична - чистачката дръпнала шалтера, докато сменяла лепенките "БТК" с нова лепенка "Виваком" по уредите.
Екип на "Стандарт"
