Швеция последва съседна Финландия и взе решение да подаде молба за членство в НАТО, слагайки край на повече от 200-годишната си необвързаност с военни пактове, заради нахлуването на Русия в Украйна, съобщи Ройтерс.

Пред депутатите от парламента на Швеция премиерката Магдалена Андершон нарече това "историческа промяна в политиката на сигурност на нашата страна", допълва Асошиейтед прес. "Швеция се нуждае от официални гаранции за сигурност, които идват с членството в НАТО", каза Андершон, като добави, че страната действа заедно с Финландия, чието правителство обяви в неделя, че ще се стреми да се присъедини към алианса.

Във връзка с решението Андершон  даде и пресконференция заедно с лидера на опозицията Улф Кристершон.

Това на практика бе едно предрешено решението,  след като вчера Социалдемократическата партия на Андершон се отказа от дългогодишната си опозиция срещу членството в НАТО и така в парламента се сформира сериозно мнозинство, подкрепящо присъединяването към алианса.

"Намерението на шведското правителство е да кандидатства за членство в НАТО. Исторически ден за Швеция", написа външната министърка Ан Линде в Tуитър. "С широка подкрепа от политическите партии в парламента, заключението е, че Швеция ще бъде по-силна заедно със съюзниците в НАТО", допълва тя.

Някога регионална военна сила, след края на Наполеоновите войни Швеция избягва военни съюзи. Подобно на Финландия тя остава неутрална по време на Студената война, но установява по-тесни отношения с НАТО след разпадането на Съветския съюз. Общественото мнение и в двете страни беше твърдо против присъединяването към НАТО до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, след което социологическите проучвания показаха драматична промяна в полза на членството. Правителствата във Финландия и Швеция реагираха, като бързо започнаха дискусии между политическите партии за членство в алианса и се обърнаха към САЩ, Великобритания, Германия и други страни от НАТО за подкрепа. Кремъл многократно предупреди, че влизането на двете скандинавски държави в алианса ще има дестабилизиращи последици за сигурността в Европа. Руският президент Владимир Путин заяви вчера, че Москва "няма проблем" с Швеция и Финландия, които кандидатстват за членство в НАТО, но че "разширяването на военната инфраструктура на тази територия, разбира се, ще предизвика нашата ответна реакция".

Андершон заяви, че Швеция ще откаже ядрени оръжия или постоянни бази на НАТО на своя територия - условия, подобни на тези, за които настояваха съседните Норвегия и Дания при създаването на алианса след Втората световна война.

Макар представителите на НАТО да изразиха надежди за бърз процес на ратификация, всички 30 настоящи членове на НАТО трябва да се съгласят да допуснат Финландия и Швеция до пакта, но миналата седмица Турция изрази някои възражения. Шведският министър на отбраната Петер Хултквист заяви пред обществената телевизия СВТ, че шведска делегация ще бъде изпратена в Анкара, за да обсъди въпроса.