11 май е ден на признание за българските библиотекари, защото да бъдеш библиотекар в България не е просто професия и препитание, а призвание, на което си отдаден. В Първомай има библиотекари, превърнали се в символ, личности, значими като институцията, която са обслужвали години наред. Хора, завоювали място в раздел „култура“ в града и общината, защото неотклонно са служили на кауза, независеща от политически и икономически кризи и преходи.
Сред тях е Мария Кочева. Попада в професията случайно, но и до днес, вече на 93 години, тя я носи в сърцето си: „Тази професия за мен е всичко. Просто ме увлече и до днес така“. Името на Мария Кочева е неразривно свързано с дейността на читалището.
Библиотекар не означава само човек, който дава и приема книги. Истинският библиотекар познава своите читатели, техните вкусове и интереси. Той винаги е готов да препоръча подходяща книга. Няколко поколения помнят и Емилия Ангелова, която все още някои наричат „кака Еми“ - макар времето неумолимо да върви напред. „За мен библиотеката е храм, казва тя - а библиотекарят е служителят в този храм - връзката между между книгата и читателя. Библиотекарите са събирали, съхранили и предали цялата информация на човечеството от древността до сега - това е професия-мисия. Днес тя е още по-отговорна – защото трябва сред огромния обем информация да подберат най-важното и да го и съхранят."
Библиотеките са храм на словото в почти всяко населено място на общината. Тяхната дейност включва честването на различни годишнини и отбелязването на значими дати от българската и световна история. Те възпитават и предават любов и уважение към книгите.Сред действащите библиотекари е Атнаска Велева от читалище „Пробуда“, Дебър. „Мъдреците казват, че книгата е прозорец към света, споделя тя – Аз като библиотекар съм щастлива, че мога да отварям този прозорец към чудни вълшебни светове за своите потребители – читателите, които искат да се докоснат до съкровищниците и да пътуват към необятното на човешкия дух."
Подценявани от държавата и обществото, при лоша материална база и ниско възнаграждение, библиотекарите винаги са били пазители на .словесната съкровищница. Днес е техният ден – нека си припомним с благодарност за приноса на първите, завещали ни хилядите български библиотеки. Да благодарим на днешните библиотекари, на които се падна жребият да променят облика на библиотеките, за да останат толкова нужни в съвременното динамично общество, колкото са били винаги – откакто свят светува. И накрая – нека да си пожелаем млади хора, да поемат щафетата и да изпълнят мисията.
Бъдете живи и здрави! Честит професионален празник!
Теодора Кирякова